Избрани откъси от Наблюдения върху разред Draconia в Европа, с бележки, отнасящи се до ориенталските породи от сър Едуард Хауи, Ф.К.О.
ЛОНДОН
Джон Мъри, улица „Албъмарл”
1796
Предисловие от автора относно измерването на Драконовото тегло
Скептицизъм — това би била най-вероятната реакция у повечето ми читатели пред цифрите, които споменавам по-долу, за да опиша теглото на различните драконови породи — цифри, разминаващи се напълно с досегашните данни по въпроса. Приблизително десеттонното тегло на напълно пораснал Регал е стандартна мярка според повечето и тази огромна маса е достатъчна, за да изуми всекиго. Какво тогава би си помислил читателят, когато отбележа, че това е драстично подценяване, и спомена за нещо от порядъка на тридесет тона, а при най-едрите представители на породата дори петдесет?
За да обясня, ще насоча читателя към скорошните изследвания на мосю Кювие. В последните си анатомични проверки на въздушните мехове, позволяващи на драконите да летят, мосю Кювие е използвал за основа работата на господин Кавендиш и успешната му изолация на странните газове, по-леки от обичайния състав на въздуха, които изпълват меховете. В резултат на това Кювие предлага нова система за претегляне, която взема предвид теглото, изместено от обема на меховете, и по-добра степен на сравнение между драконовата маса и тази на други едри сухоземни, които не разполагат с подобни приспособления.
Сред вас може да има и скептици — особено сред тези, които никога не са виждали дракон на живо, и по-точно не са виждали представител на най-едрите породи, при когото разликата в размерите с останалите животни е най-очебийна. Тези обаче, които са имали щастието да зърнат Копър Регал, застанал до един от най-едрите индийски слонове (самите те с тегло около шест тона), навярно ще предпочетат схема на измерване, която не предполага абсурди като този, че Регалът, способен да погълне почти цял слон наведнъж, е само два пъти по-тежък от него.
Сър Едуард Хауи
Декември 1795-та
ПЕТА ГЛАВА
Местни породи от Британските острови. Често срещани породи. Родствени връзки с Континентални породи. Ефектът на съвременния хранителен режим върху размерите. Родословие на Копър Регала. Отровни и киселинни породи
…също тъй добре е да си припомним, че драконите от вида Йелоу Рийпър, толкова често несправедливо гледани с презрение, породено от високата им численост, виреят навсякъде заради многото си чудесни качества — те са издръжливи и не особено придирчиви към храната си, нямат затруднения с никакъв климат, освен с непоносим студ или жега, имат лесен характер и вследствие на това са допринесли към почти всяка кръвна линия на Острова. Тези дракони попадат точно в средната категория, макар в тази порода теглото да варира в по-големи граници, отколкото в другите — от десет до цели седемнадесет тона, измерени при един скорошен едър екземпляр. Обикновено тежат около дванадесет и петнадесет тона, на дължина са около петнадесет метра, а размахът на крилете им е двадесет и четири метра, напълно съразмерен с останалите габарити на породата.
Малахитените Рийпъри се отличават лесно от по-често срещаните си братовчеди по оцветяването — последните са мръсножълти, понякога с бели ивици по крилете и тялото, а Малахитените са по-бледо жълтокафяви, с бледозелени петна. За тях се счита, че са резултат от неконтролирано смесване между Йелоу Рийпърите и скандинавските Линдорми по време на англосаксонските нашествия, Малахитените Рийпъри предпочитат по-хладен климат и обикновено се срещат в североизточна Шотландия.
От ловни експедиции и костни колекции знаем, че породата Грей Уидоумейкър някога е била почти толкова разпространена, колкото Рийпърите, въпреки че сега се среща рядко. Те са агресивни, трудно контролируеми и склонни да крадат добитък, заради което са били изловени почти до изчезване, въпреки че някои индивиди могат да се срещнат на свобода и днес в изолираните планински райони, най-вече в Шотландия, а още няколко са били привлечени за разплод, за да се запази кръвната им линия. Обикновено са малки и рядко надхвърлят осем тона, а мръсносивата им оцветка ги скрива идеално докато летят. Това вдъхновява кръстоската им с по-спокойните по нрав Уинчестъри, за да се създаде породата Грейлинг.