Обградили мъртвия звяр и едва удържащата се на крака девойка, хората обсъждаха оживено произшествието.
Под светлината на факлите Люба разгледа ловния си трофей. Леопардът обикновено е светъл с тъмни петна, затова всички го наричат така „петнист ужас“. Горският леопард е по-тъмен. Още по-тъмни били, твърдят ловците, леопардите людоеди. А този в краката й беше почти черен.
Внезапно тълпата млъкна, отдръпна се. С невъзмутимо лице пристъпи мвами Рудахигва и като сложи ръка на широката си гръд, заговори бавно и отчетливо:
— Черният ужас е мъртъв! Черният ужас донесе много сълзи в племето на Рудахигва. Мнозина бойци опитваха да се преборят с Черния ужас и загиваха, а той след време се връщаше още по-настървен да отмъсти за раните си. Другите зверове убиват от глад. Черният ужас убива от жестокост и когато не е гладен. Малката бяла жена победи Черния ужас. Тя е по-силна от бойците на мвами Рудахигва. По-смела…
Той се обърна към множеството:
— Изведете стария бял мъж! Изведете и малкия черен човек! Отвържете ги! Нека дойдат! Нека чуят и те!
Само след една минута Наумов и Манзилала още със схванати от въжетата крака излязоха на площада. Зарадваният баща прегърна дъщеря си. Не можа да каже нищо от вълнение. Само я притискаше до себе си. Очите му бяха влажни.
Черният гигант продължи:
— Ватусите уважават храбростта. Човек без смелост не е човек, а хиена, преродена в човек. Малката бяла жена е лъвица, преродена в човек. Тя спаси сина на мвами Рудахигва. Когато някой спаси живота ти, ти нямаш повече твой живот. Негов е. Когато спаси детето ти, дължиш му два живота: твоя и на детето си. Принадлежиш му като роб — с тялото и с душата си.
Той вдигна ръка. Тълпата стихна.
— Какво иска господарката на Рудахигва, Малката бяла жена, която уби Черния ужас? Рудахигва ще помоли Извора на мъдростта, най-стария, бащата на племето, да изпълни желанието й.
Успяла най-сетне да се съвземе, Люба промълви:
— Пусни ни да си идем!
Рудахигва запита:
— А не искате ли жълт камък?
Люба го изгледа учудена. Злато! Размени поглед с баща си и отговори:
— Ние не дирим жълт камък. Искаме само да ни пуснеш, за да си ходим!
Черният вожд заговори тежко, със съзнание за собственото си достойнство:
— Изворът на мъдростта обича Рудахигва. Слуша го. Гой ще изпълни желанието на Малката бяла жена. И нека тя знае. Тя поиска от Рудахигва и малко, и много. Досега бял човек не е напускал жив страната на Рудахигва. Добре че Малката бяла жена не иска жълт камък… Много добре… Жълтият камък носи смърт…
Наумов неволно си помисли: значи все пак много често и в живота става като в романите. По-често отколкото може да се допусне.
5
На границата в чуждия ловен район носачите свалиха от главите си товарите, взеха пакетите тютюн и ножовете, обещани от Зигфрид Ерлих като възнаграждение за труда им, и бързо-бързо изчезнаха назад в храстите, които ограждаха широката поляна.
Нямаше гранични бариери, нямаше нито камък, нито какъв да е знак и все пак горските жители знаеха докъде могат да отиват.
Зигфрид Ерлих и Жозеф Симон заедно с десетте негри за охрана останаха на слонската пътека.
— А сега? — изпъшка, плувнал в пот, немецът.
Мулатът дигна рамене.
— Няма що! Трябва да се чака!
— Аман от тези носачи! Дотегнаха ми! И дали ще се покажат? Всеки път стават все по-диви.
Жозеф седна.
— Горският телеграф е разнесъл надлъж и шир вестта за минаването ни. Сигурен съм, че вече ни следят от храстите. Дебнат ни, разучават ни. Чудят се да се покажат ли или да не се показват.
— Проклети маймуни! — изруга Ерлих. — Ако не беше заради златото…
Жозеф се усмихна.
— В джунглата трябва да знаеш кога се бърза и кога не се бърза. Тя си има свои закони. Ако не изчакаме, ако тръгнем сами, ще ги разсърдим. То е все едно обявяване на война.
— Пфу!
— Е, да! Но няма кой да носи товарите. Наистина пигмеите вече не нападат чужденците с отровни стрели, но ако откажат да носят, какво ще правим?
И Зигфрид знаеше това — пигмеите са незаменими като приятели и непобедими като врагове. Стенли ненапразно ги е считал за най-сериозните си противници. Дори арабските роботърговци, които кръстосвали дръзко цяла Африка, заобикаляли областите, където са могли да срещнат малките опасни врагове.