8.
Адвокат Кени Бидерман всяка година очакваше с нетърпение този момент. Гъделичкаше го. Знаеше, че е хлапашко, може би направо детинско, но някога той бе програмиран по този начин.
Затова, когато извади белия си, двуместен, класически "Ягуар" от гаража тази сутрин, констатира, за свое успокоение, че това беше денят; слънцето грееше, а температурата стигна 15 градуса. Затова той отново влезе, донесе ръкавици за шофиране и едно малко по-дебело яке, смъкна покрива на автомобила, настрои отоплението на максимум и потегли окуражен в посока към офиса. Този феномен, повтарящ се всяка година, му донесе почти същото усещане, както когато преди близо трийсет години – пази Боже – бе получил парите и разрешение от баща си да се настани зад волана на неговия "Мерцедес", сам, за първи път. Тогава, както и сега, той потегли спокойно, контролирано, внимателно, със скорост под ограничението, така че удоволствието да продължи по-дълго. Усети как вятърът преминава през светлата му гъста коса.
Далайла Таха му звънна скоро след като си бе свалил якето и бе седнал зад бюрото в един от новоремонтираните офиси на адвокатска фирма "Бидерман & Дал", точно до площад "Грев Веделс" в центъра на Осло. Изглеждаше колеблива, но говореше добре английски, може би дори малко по-добре от самия него, и се уговориха да се срещнат в четири часа същия следобед в хотела, в който живееше, стая 722.
И така, малко преди четири часа той паркира пред хотел "Рика Хелсфюр", за да се срещне с новия си клиент за първи път. В течение на деня температурата се беше покачила с още няколко градуса и стигаше 17. Но въпреки че покривът на колата все още беше свален и времето беше топло и пролетно, не беше останало и грам от доброто чувство, което той имаше същата сутрин. Не беше напълно сигурен дали така беше спокоен. Още откакто приятелят му адвокат в Марбела Йостайн Конти се бе свързал с него преди няколко дни, той усещаше, че тази задача малко се отклонява от онова, с което всъщност искаше да се заеме. Но Йостайн Канти му бе помагал с много доходоносни клиенти в миналото и той не можеше просто да каже "здравей" и "не". Сега най-малко имаше нужда да се среща с нея. Причините за това некомфортно чувство бяха много. Първо: тази клиентка беше африканка. Не че той имаше нещо против африканците, просто такъв човек имаше изходна точка, културен и социален произход, които му бяха напълно чужди. Никога преди това не бе имал за клиент африканец, нито пък особено силно желание да има такъв. Щеше ли да успее да говори и да разбира такава жена, въпреки че тя говореше практически английски? Освен това най-вероятно, както Йостайн бе казал, тя можеше да бъде в някаква опасност. Това го тревожеше най-много, трябваше да го признае. Не беше разпитвал Йостайн за подробности, а може би трябваше. Всичко, което Йостайн бе казал, беше, че тази африканка от Судан притежаваше деликатна информация, за справянето с която се нуждаеше от съвет и помощ. Йостайн нямаше какво повече да каже, като се изключи, че се беше запознал с нея през онези месеци от миналата година, когато бе имал поръчение в столицата на Судан, Хартум. Бидерман не можеше да разбере Йостайн по друг начин, освен че вероятно са имали интимна връзка, без Йостайн да го казва директно.
Бидерман си пожелаваше най-вече клиенти без възможни торпеда или заплашени от убийци, както и с приемливи случаи и потенциал за плащане. Хора, които се нуждаят от квалифициран защитник от полицията и прокуратурата като контрагент. Африканците, които вероятно бягаха от хора от своята родна страна, го караха да настръхва. Това се отнасяше в голяма степен до Судан, тази раздирана от войни и насилие страна. Беше влязъл в Интернет точно преди да потегли от офиса, беше хвърлил око на някаква информация, публикувана за Судан, и доби малка представа за зверските събития, които бяха извършени за последните десет години.
Бидерман откри свободно място на паркинга за гости в кръговото движение точно пред входа и се погрижи да няма аксесоари на колата, които могат да бъдат откраднати. Защото нямаше никакви планове да слага сенника. След четиридесет и пет минути той трябваше да бъде готов. След това щеше да потегли към еднофамилната си къща в Грефсен, където жена му и двойка техни съседи го очакваха. Сутринта, в която сенникът бе свален от ягуара, беше денят, когато първата за годината вечеря с барбекю щеше да се консумира навън, на отопляемата тераса. Такава беше традицията. А той, естествено, щеше да отиде с колата и да паркира в двора със смъкнат покрив, докато неговата съпруга и гостите го чакаха.
Хелсфюр не беше точно област, която той често посещаваше, меко казано, но за свое успокоение отчете, че хотел "Рика Хелсфюр" изглеждаше сравнително обновен и модерен със стъкло около цялата рецепция. Шумът от движението по магистралата, което бучеше отвън, и няколкото малко атрактивни сгради около хотела обаче веднага разсеяха това впечатление. Но не беше зле за хотел две звезди, помисли си той.