Двамата се спогледаха и разтърсиха глави.
Оставаха още три стаи, плюс терасата. И двамата знаеха точно какво се намираше зад трите затворени врати – две спални, една голяма и една по-малка, както и баня.
– Една по една – прошепна едва доловимо мъжът с шперца на другия. И на двамата лицата блестяха от пот. Дишаха с отворена уста. Гръдният кош се надигаше и спадаше.
Застанаха до първата врата – тази на по-малката спалня.
Човекът с шперца влезе първи. Държеше пистолета изправен пред себе си, сложи другата ръка на дръжката и я натисна. После с бързо движение се озова вътре. Завесите бяха спуснати и вътре светлината беше приглушена. Той отвори вратите на шкафовете и погледна и под двете легла. Хвърли ядосан поглед, когато срещна очите на колегата си.
Застанаха в коридора и отвориха вратата на следващата спалня, този път по-невнимателно. Изтичаха в спалнята, където имаше двойно легло, долепено към стената вляво. Врата, водеща към терасата, беше леко открехната. Тънките пердета леко потрепваха. Мъжът с ножа се втурна натам и погледна. Нямаше никого там. Междувременно мъжът с шперца провери гардероба и под леглото. Мъжът вън на терасата държеше ножа скрит зад гърба си, докато проверяваше как е положението навън – в случай че някой го сграбчеше за раменете от външната страна на парапета.
Без да чака колегата си, който все още проверяваше терасата, другият мъж изскочи в коридора и се втурна към вратата на банята, блъсна я и нахлу вътре.
Едно замахване с нож срещна горната част на лявата му ръка, близо до рамото. От него се изтръгна вик, който най-много приличаше на ръмжене, в същия момент, в който той се хвърли към противоположната страна, плъзна десния си лакът по затворения капак на тоалетната и падна по покрития с плочки под. Завъртя се наполовина и се вгледа право в очите ѝ. Това бяха очи на хищно животно. Тя се хвърли върху него. Той отново се опита да се извърне, когато следващият удар с ножа дойде. Усети как острието на ножа се забива в дясната плешка. Отчаяно се опита да хване по-здраво пистолета, но тя вече го беше възседнала. Жената крещеше, беше нещо като силно негодувание, докато го пробождаше с ножа, без да спира. Той приплъзна пистолета и се защити от ударите с ножа с ръце, но усети, че ножът многократно продължаваше да се забива в него.
Внезапно тя спря.
Той погледна изплашено нагоре към окървавените ръце, които бе държал над главата си, за да се пази.
Тя го беше яхнала с ръце около гърлото му. Колегата с ножа стоеше точно зад нея. Кръвта се стичаше от прерязаното ѝ гърло и между пръстите.
Мъжът, държащ ножа в ръка, ритна жената силно по гърба, така че тя падна върху пода, осеян с плочки. След това взе пистолета и я простреля с два куршума във врата.
90.
– Проблеми ли има?
Възрастният мъж под необикновено големия, черен чадър се загледа усилено и същевременно шокирано в подгизналия Йоаким, който седеше на колене и прегръщаше също толкова подгизналия тийнейджър. Преобърнатият велосипед се намираше точно до тях. Хенрик пък седеше с гръб към стената на къщата и изглеждаше изплашен. Дъждът не спираше да вали.
Йоаким се опита да се усмихне.
– Не. Сега всичко ще бъде наред.
– Да звънна ли на полицията?
Малка групичка младежи, които току-що бяха излезли от "Макдоналдс", се беше събрала на безопасно разстояние и наблюдаваше случващото се.
Йоаким леко отпусна хватката. Момчето се държеше спокойно. Седеше на колене с превита глава.
Йоаким го вдигна, хващайки го под мишниците и изправяйки го на крака.
– Имахме проблеми с един откраднат велосипед – обясни Йоаким. – Сега ще вземем колелото, ще си отидем и ще оправим всичко това.
Непознатият мъж продължаваше да ги наблюдава все така усилено и любопитно. Той леко проточи глава и видя момчето, което седеше там с превита шия. След това отново се обърна към Йоаким.
– Да, да. Сигурен ли сте, че не се нуждаете от помощ?
– Да – отговори Йоаким. Той вдигна колелото, докато не изпускаше от очи непознатото момче. – Ела – рече той на Хенрик – сега да вървим. – Той се приближи до момчето и прошепна в ухото му:
– Успокой се. – След това вдигна найлоновата торба и плика, които непознатият младеж бе изпуснал по време на сбиването, като сложи пощенския плик в торбата.
Хенрик се изправи – като че ли беше в транс. Йоаким пое велосипеда и тримата закрачиха. Той се обърна точно преди да изчезнат от поглед по улица "Карл Юхан" по посока към площад "Егерторге" и забеляза мъжа с чадъра да води оживен разговор с една жена, която вървеше пеша, докато сочеше и жестикулираше по посока към тях.