– Ние смятаме, че е най-добре първо да изгледате видеата. След това ще се захванем с останалото.
Министърът на развитието Кристер Холтедал се почувства отвратително. Полицаите не му бяха загатнали какво беше съдържанието по телефона, само го бяха помолили да дойде колкото се можеше по-скоро. Но начинът, по който старши полицейски капитан Линдстрьом го каза, и не на последно място неговият разтревожен глас бяха предизвикали внезапни тръпки по тялото му. Затова Холтедал незабавно бе звъннал на своята секретарка и я беше помолил да отложи срещите за остатъка от деня, беше повикал шофьора си, беше отвел своя държавен секретар от срещата под ръководството на "Църковна помощ за хората в нужда" и бяха тръгнали.
Той не беше говорил много в автомобила. Само беше споменал, че от полицията били открили нещо.
Холтедал сложи потните си ръце под раменете, точно под мишниците, докато той правеше всичко възможно да си придаде достоен вид. Но най-много би му се искало да прескочи идването тук. Най-добре да беше изпратил Фритьоф Мьоселв и да го остави да преразказва. Фритьоф беше изключително умел в това да представя проблемите по един ориентиран към разрешаване и градивен начин. Това беше една от неговите наистина силни страни. Но после Линдстрьом му се беше обадил лично с молбата да дойде. Тогава вече не вървеше да изпрати само Фритьоф.
Той се ужасяваше от това да види себе си на огромното бяло платно, което висеше на стената. Един Господ знаеше по време на какви ситуации бяха успели да го заснемат.
Фритьоф се приведе напред и си наля една чаша с минерална вода от едно шише и чаша, които бяха оставени насред масата. Попита с поглед дали и Холтедал не искаше, но последният махна с ръка, отказвайки предложението.
Полицай Хари Му беше наведен напред и чукаше по клавиатурата на лаптопа. Изскочи една снимка на платното – снимка на поредица от файлове с различни числови комбинации за име. Видеофайлове. Му приглуши осветлението на тавана с помощта на дистанционно. Той се изправи.
– Намерихме видеата на компютъра на момчето, а също така и аудиофайлове и снимки.
– Кой е той? – попита Фритьоф.
– Името му е Мартин Тьонесен. Той е на 15 и е регистриран в полицията при няколко случая за кражба и вандализъм.
– Знаете ли откъде може да се е сдобил с това? – Фритьоф Мьоселв повдигна светлите си вежди иззад кръглите очила, докато местеше поглед от единия полицай към другия и обратно.
– Не – отговори Му. – Това, което знаем, е, че е избягал от къщи, така че за момента никой не знае със сигурност къде се намира.
Холтедал нададе несигурен смях.
– Но мога да допусна, че вие го издирвате, нали?
– Полицията го издирва, да – отвърна капитан Линдстрьом и описа с показалеца си кръг във въздуха. -Превърти филма.
- Нека набързо да кажа, че разполагаме с 28 кратки клипчета – обясни Хари Му и кликна два пъти с мишката върху първото видео.
"О, не" – помисли си Холтедал и потъна в стола си.
Започваше относително невинно. Зърнеста, слабо осветена конферентна маса в цветове изникна на екрана. Наоколо седнаха четирима души. Холтедал разпозна само един – Ферен. Останалите бяха африканци. Всички, с изключение на Ферен, бяха безупречно облечени в черни костюми. Ферен носеше своите обичайни дрехи в цвят каки. Звукът беше неясен и трудно се разбираше, въпреки че разговорът протичаше на английски. Говореха бързо и трескаво. Настанало беше всеобщо вълнение.
Докато филмчето течеше, Линдстрьом каза:
– Успяхме да изчистим говора. Обсъждат някакви комисионни.
– От какво? – изтръгна се от държавния секретар.
– Договори за подизпълнение на проекти. От разговора става ясно, че Ферен е действителният собственик на компаниите, които тези господа представляват. Но се карат относно това какви персонални комисионни да вземат, заедно с отделни политици, доколкото ние разбираме.
– Много от имената, които се споменават, са неясни, както вие сигурно можете да чуете – добави Линдстрьом, – но това можем да анализираме и по-късно.
– Кой проект? – попита Холтедал и усети топлина да облива лицето му.
– Строежа на една болница – обясни Хари Му, – досега това успяхме да разберем от разговора.