Първият въпрос относно операция "Дракона" беше отправен точно преди 19 часа миналата вечер – чрез телефонно обаждане от страна на един от журналистите на "Бизнесът днес" до министъра на външните работи Уле Юхан Баке.
Един час по-късно министър-председателят лично бе позвънил на редактора на "Бизнесът днес", а почти в полунощ бе свикана среща между министър-председателя, министъра на външните работи, редактора на вестника и един представител на "Полицейска закрила". Бе се оказало, че от "Бизнесът днес" най-вероятно не стъпваха върху нещо повече от онова видео, в което самият Холтедал взимаше участие, и затова не разполагаха с достатъчно, за да могат да водят случая. Редакторът също беше принуден да стане по-внимателен с това какво беше заложено и какви последствия ще има от превръщането на събитията в обществено достояние. Това беше всичко, което Холтедал знаеше в момента.
На брифинга преди пресконференцията министър-председателят беше кристално ясен конкретно по следния въпрос
– Операция "Дракон" не трябваше никога, при никакви обстоятелства да бъде обсъждана или коментирана. Този въпрос завинаги щеше да бъде строго засекретен заради националната сигурност, както и тази на съюзниците.
111.
Арве Магне Ферен седеше с две ръце, притиснати към кръста, и се взираше в телевизионния екран. Болките на пресекулки слизаха и надолу, по бедрата. Той седеше окъпан от слънчевата светлина, която струеше през отворената врата на терасата и огромните прозорци на всекидневната. На табуретката до него лежеше брой на "Бизнесът днес", отворен на последните две страници от дългата 16 страници статия. Снимката на предпоследната страница показваше него и Боно от "Ю2", и двамата със слънчеви очила, прави и прегърнати под жаркото слънце в Хартум, подобно на двама стари съученици.
Напрежението в гръдния кош продължаваше да расте, а в главата му вреше и кипеше. Лицето му беше мокро от пот.
Мобилния си телефон той беше изключил веднага след първото обаждане от "Бизнесът днес" преди една седмица и незабавно беше запушил устите на всички свои сътрудници в Хартум. За щастие, журналистите не знаеха за този апартамент, който беше собственост на анонимна компания, в противен случай те вероятно щяха да са се подредили отпред и да чакат. Журналистите не получиха никакви разяснения нито от него, нито от неговите близки. Никой от неговите сътрудници не говореше, той беше убеден в това. Въпреки това един поставен на централно място източник беше успял да го смаже безмилостно отвъд всички страници. От Холтедал не беше чул и думичка през последните дни, а сега те седяха пред пресата на една бързо свикана пресконференция и се опитваха да избягат от каквато и да било отговорност. А големият престъпник беше Арве Магне Ферен.
Бяха се осмелили.
Холтедал със своите лакеи, които в продължение на години бяха потънали в красивата и самохвална светлина, която той, Арве Магне Ферен, беше монтирал, оборудвал с електричество и беше поддържал заради тях. А идиотите се осмелиха!
Трябваше да са невероятно наивни, за да си мислят, че щеше да им се размине и да успеят да го надхитрят. Наистина ли не осъзнаваха какво рискуваха? Не разбираха ли толкова елементарни неща?
Той се приведе напред, когато видеокамерата зуумна и даде панорамна гледка на четиримата, които бяха на подиума. Всичките с погребален израз на лицата и бледи, докато монотонният глас на министъра на външните работи продължаваше да бръмчи в своя отчаян опит да избяга от отговорност. А Холтедал, той стоеше там като идиот с трептящи очи и ръка, здраво вкопчила се около чашата за вода.
Ферен се изправи.
Той и преди беше преживявал внезапни бури, много по-лошо време, отколкото Холтедал и притеснените му приятели политици можеха да си представят в своя малък, защитен свят. И винаги беше преживявал всичко.
Ферен прокара ръце през лицето си и грабна телефонната слушалка.
Веднага след това чу Ингер Холмсбю да казва:
– Да? – в ухото му. Нейният глас звучеше резервирано и изнервено.
"Това е тя" – помисли си Ферен. Тя не беше изгорила материалите. Журналистът в нея е взел надмощие и тя е занесла материала на своите колеги от "Бизнесът днес".
– Трябва да се срещнем – каза Ферен, без да се представи – незабавно.
– И защо? Ако си мислиш, че...
Ферен долови колебанието в гласа ѝ и усети как кръвното му налягане се покачва.
– Ако си мисля какво? – Той чу дишането ѝ. – Ще дойдеш при мен сега, веднага.
– Но аз...
– Веднага! На секундата! – След това тресна слушалката.
Ингер Холмсбю отиде в апартамента четиридесет и пет минути по-късно.