– Пари ли? – учуди се Йоаким и зяпна Мартин.
– Да. Петнайсет хиляди евро – заяви Мартин и обърна очи към кея.
– Да – повтори Андреас, – петнайсет хиляди евро, затова аз си помислих, че те, тези видеа и другите неща може би са много ценни. Дяволски се уплаших и качих всичко на един CD -диск и изтрих всичко от хард диска.
– Да? – полюбопитства Йоаким.
– А след това стана така, че татко имаше среща с един свой приятел, който е журналист от "Бизнесът днес". И аз случайно дочух, че приятелят на татко разказва как са работили по случай, свързан с онзи Арве Магне Ферен, както и че има купища неща, които те не знаели за него и други такива...
Йоаким усети как косъмчетата по врата му се изправят.
– Да, затова си помислих, че той може да получи С -диска. Затова го сложих в един плик и купих пощенска марка. Адреса му открих в Интернет.
Йоаким поклати глава и се усмихна.
– Значи от теб те са...
– Ти нали няма да кажеш за това на никого? – каза нервно Андреас.
– Не, обещавам ти – успокои го Йоаким. – Но... защо ми разказвате това – сега? – Той погледна към Мартин.
Мартин вдигна рамене.
– Не знам, помислих си, че ти би искал да знаеш. Андреас ми го разказа преди няколко дни. Но ние всъщност дойдохме за нещо друго...
– Да? – Йоаким местеше очи от единия към другия. – Сигурни ли сте, че не искате кола?
Седяха мълчаливи и гледаха към кея, почти свенливо.
– Ами да, ние с удоволствие ще се качим на борда и ще пием кола – заяви Мартин. След това зяпна с раздразнение Андреас. – Ами кажи го ти тогава.
– Срещнах се със сина ти – каза Андреас – ... засякох го на един концерт в една дискотека в Аскер. След това дойде Мартин... Нали? Те се познават бегло. – Той погледна с отчаяние към Мартин. Имаше нещо, което той нямаше смелост да каже.
Йоаким усети как буца засяда в гърлото му.
– Да – продължи Мартин, – затова си помислихме, че...
Андреас се обърна към Йоаким.
– Всъщност можем да отидем на кино. – Той посочи с глава към града. – На "Сага". Майка му мисли, че той е с мен.
– Той не се осмели да дойде дотук – каза Мартин и погледна сериозно Йоаким. – Чака те там, на кея. Какво мислиш? Не трябва ли вие двамата да прекарате малко време заедно?
Бележки