Фритьоф Мьоселв отвори папката и извади изрезка от вестник. Обърна я към Ферен.
Беше от "Афтенпостен" отпреди три дни. Ферен прочете предисловието, докато останалите двама го наблюдаваха.
Норвегия води преговорите за мир в Дарфур
Норвежките власти начело с министъра на развитието Кристер Холтедал заеха лидерската позиция в продължаващите преговори между бунтовнически групи и суданската армия в Дарфур. Успешните решения за мирни преговори, които Норвегия провежда в Южен Судан, даде на норвежците висок статус между всички заинтересувани страни, както и в ООН сред управлението и главните преговарящи от "Африкански съюз".
Ферен вдигна очи и погледна от единия към другия.
– Фантастично – заяви той. – Та това е направо фантастично! Поздравления!
– Благодаря – отвърна министърът на развитието. – Но не можем да не отбележим, че по-нататък ще се нуждаем също и от твоята помощ.
– Разбира се – потвърди Ферен и сведе поглед. – Ще приема задачите, които изберете да ми дадете.
– Какво всъщност искаше ти? – поинтересува се държавният секретар Мьоселв изведнъж и наруши идилията.
И двамата се втренчиха с очакване във Ферен.
– Аз, или по-скоро ние може би имаме малък проблем – информира ги Ферен, внезапно сериозен. – Моята лична секретарка Далайла е изчезнала. Тъкмо получих потвърждение, че е летяла извън страната, може би дотук, до Норвегия. Все още не знам.
Министърът на развитието сбърчи чело.
– Както знаете, времево това съвпада с пускането на свобода на Йоаким Жаклин. Бе освободен от затвора Юлешму преди няколко дни. – Ферен отново гледаше ту към единия, ту към другия. – И както най-вероятно сте наясно, Далайла през годините притежаваше достъп до някои поверителни материали.
– Но този Жаклин – възрази министър Холтедал – той не обели и думичка по време на целия съдебен процес. – И той изръкомаха с ръце. – Какво? Не разбирам..?
Жената от преддверието влезе и донесе три чаши и прозрачен термос с кафе, които остави на масата. След това отново излезе.
– Има логика да е мълчал – заключи Ферен. – Моят проблем, или по-точно нашият, е, че нямаме контрол нито върху това, което той знае, нито върху това, което е известно на асистентката ми. Да не говорим, ако напук на очакваното използват документацията. Те по-рано са имали... близка връзка.
– Според мен драматизираш – усъмни се министър Холтедал. – Твоята секретарка може да е имала много други добри причини да пътува – той леко вдигна рамене. – Какво знам всъщност. А и този Жаклин е трябвало да бъде пуснат на свобода по това време, знаем го отдавна.
Държавният секретар силно кимна с глава, така че непокорните му светли къдрици се раздвижиха.
– Разбирам към какво се стремиш – рече той на Ферен.
За миг министърът изглеждаше объркан, преместваше поглед от единия към другия, после и той кимна съучастнически.
– Разбирам – заяви той и сгъна ръце под брадичката си.
– Ами да, това е, за което вие си мислите.
Държавният секретар за първи път, откакто бе започнала срещата, махна лакти от масата и стана.
– Има някои въпроси, по които не бихме искали да знаем твърде много.
– Наясно съм с това – отговори Ферен.
– Вие не бяхте ли много близки... Ти и той... Йоаким Жаклин?
– Всички, които участват и допринасят в борбата с бедността, стават мои приятели, някои от тях – най-близките ми.
– Но не и когато се възползват от това за свое облагодетелстване – допълни министърът.
– Точно.
Държавният секретар хвърли бърз поглед към ръчния си часовник и измърмори нещо на шефа си. Министърът на развитието се хвана здраво за ръба на масата, така че само палците му се показваха. Срещата бе приключила.
– Това би могло да се превърне в проблем – уведоми ги Ферен. – Доколкото разбирам, вие го виждате по същия начин като мен. Трябва да поговорим още. Разрешение в Дарфур е следващото нещо.
Министърът на развитието погледна шокиран към Ферен.
– Нали нямаш предвид...?
– Отделни поставени в центъра личности са чули неща, възникват слухове.
– Нали не говориш за повторение на операция "Дракон"?
Държавният секретар Фритьоф Мьоселв се взираше със своя вълчи поглед във Ферен, сякаш последният се готвеше да атакува.
– Да се надяваме, че ще го избегнем – заяви Ферен.
– Ти си на наша страна, Арве, нали? – попита министърът. – На наша страна ли си?
– Естествено, че съм на ваша страна – увери го Ферен и стана, докато се придържаше с една ръка за кръста.