А Улав беше сред най-добрите. Християнинът мисионер беше наясно с това.
След като бе пушил толкова дълго, че повече не можеше да държи цигарата си, той изхвърли фаса, сложи слушалката в ухото си и въведе един номер за бързо набиране в мобилния телефон.
Ферен веднага вдигна. Вероятно бе седял в очакване на добрите новини, но се наложи Улав да го разочарова. Разказа на Ферен как седяха нещата – все още никаква вест за Далайла Таха, а и бе изгубил Йоаким Жаклин край парк "Фрогнер". И още нещо между другото – сега Йоаким почти сигурно знаеше, че го наблюдават. Въпросът беше дали знаеше кой го следи в онова, с което се е захванал.
32.
Ферен свали телефонната слушалка и излезе на терасата. Застана с ръце на парапета и плъзна погледа си над рояка от точици светлина под него.
В ситуации като тази упражненията за дишане бяха важни. Човек трябва да вдишва въздух със стомаха си, докато той изцяло не се подуе, докато гръдният кош и раменете не мърдат. Спокойно и дълбоко, вдишване и издишване, много пъти един след друг. По принцип помагаше.
Най-очевидната причина Йоаким да е открил, че го дебнат, беше, че Улав и неговите хора бяха невнимателни, непрофесионални или и двете. Ферен не го беше казал направо на Улав, защото за всичко си имаше подходящо време и възможност. Точно сега той беше най-погълнат от това, че Улав и хората му продължаваха да работят. Далайла беше особено важна. Бяха принудени да я открият. Защото всичко, което тя знаеше, я превръщаше в бомба със закъснител, намираща се на негова територия.
Двамата знаеха много, както тя, така и Йоаким. Или по-точно казано, те и двамата бяха имали възможности да научат. Това беше проблемът. Той не можеше да си представи с какво разполагаха. Двамата щяха да имат достатъчно експлозивна сила, за да причинят непоправими щети. Дали вече не се бяха заловили с осъществяването на някакъв план? Най-вероятно. Защо иначе Далайла ще отпътува по същото време, когато освобождават Йоаким? И защо иначе бе опразнила сейфа с пари? Тя знаеше, че повече никога няма да може да се върне в Судан, както и че той ще започне да я издирва.
Ферен приключи с упражнението за дишане и влезе обратно вътре. Беше се появил хладен полъх на вятъра. Затвори вратата на терасата и запали няколко цепеници в камината. Когато се разпали огън, се настани клекнал пред пламъците и потърка ръцете си една в друга.
Подскочи, когато мобилният му телефон звънна.
Беше Джон от офиса в Хартум. Гласът му звучеше колебливо.
– Случило ли се е нещо? – попита Ферен.
– Да. Има нещо, което... – Той внезапно замълча като състезател на висок скок, който изгубва присъствие на духа и се хвърля под летвата.
Ферен си пое дълбоко дъх и отново застана на колене пред огъня с мобилния телефон до ухото.
– Нещо за Далайла ли е? Чувал ли Си я?
– Не, не е това.
– Успокой се, Джон. Разкажи ми какво се е случило.
– Днес получихме имейл...
– Да, добре, Джон, днес получихме имейл – повтори той.
– И кои сме ние?
– Главната електронна поща на фирмата, нея използваме в брошурите.
– Аха. – Ферен видя, че беше настръхнал под мишниците.
– Имаш ли компютър наблизо, който да е вързан към интернет?
– Имам. Джон – отвърна той, стана, отиде до бюрото, където компютърът беше включен, и седна. – Почакай малко
– Каза той и отвори Internet Explorer. – Готов съм.
– Току-що изпратих имейл на личната ти поща.
– Добре. – Той влезе в пощата си, провери кутията си и откри имейла, който Джон тъкмо бе препратил. Отбеляза, че оригиналното писмо е от непознат адрес в "Хотмейл". Отвори го.
Единственото, което пишеше там, беше: арве магне ферен, това е щастливият ти ден. Последвано от емотикон усмивка. Точно под това имаше линк към някакъв дълъг адрес, който светеше в синьо.
– Да, получил съм го, Джон – заяви той и се усмихна. –Изглежда, че това е щастливият ми ден?
– Не това, Ферен – обясни Джон. – Кликни на синия линк.
33.
– Йоаким?
Беше Лисбет Дал. Гласът ѝ звучеше оптимистично.
– Бившата ти съпруга и нейният адвокат ни предложиха нова среща – уведоми го тя.
Йоаким използваше хендсфрийто, свързано със стария си мобилен телефон, докато шофираше. Освен това беше взел назаем този на Мортен. Той лежеше на мястото до шофьора. През деня Мортен му бе купил нов телефон на свое име с кредитна карта. Йоаким бе приготвил 4000 крони и сега щеше да му занесе новия мобилен телефон на улица "Акешгатен", където се намираше физиотерапевтичният център. В това време Йоаким позвъни на номера на Далайла с телефона на Мортен, но все още не беше успял да се свърже с нея.