Когато вратата се затвори, изведнъж ѝ просветна какво мислеше и имаше предвид този боклук. Не можеше да повярва, че е истина.
Колегата на Бидерман и светлокосата секретарка смятаха, че е уличницата на Бидерман. Това си мислеха те – че тя, Далайла Таха, е обикновена уличница.
38.
Беше обедна почивка. Мартин и Андреас бяха ходили до"7-Eleven"[19], който се намираше точно до училището. Така правеха обикновено. Бяха си купили по едно парче пица и кола. Струваше им 110 крони и Мартин плати.
– Ще се наакаме през последните часове – каза Андреас, докато навиваше мазната хартия от пицата на кръгло топче, след което го хвърли към кофата за боклук, намираща се до магазина. Не уцели. – Имаме проучване и обществени науки отново.
Мартин се ухили.
– Ама ти да не помниш програмата наизуст?
Андреас вдигна рамене, но Мартин видя, че се изчерви.
Директорът винаги казваше, че Андреас би могъл да стане отличник в училище и да получава високи оценки, ако положеше поне малко усилия. Но Андреас не се опитваше.
– Какво ще правим? – попита Мартин.
– Локър – каза Андреас. – Носиш ли парите?
Мартин кимна.
Пликът с оставащите девет хиляди евро и почти двайсет и пет крони беше в джоба на капака на училищната му чанта. Не смееше да ги остави у дома. Металното куфарче беше изхвърлил на боклука вчера следобед, а документите и картите памет беше оставил в цялата бъркотия на най-голямото чекмедже на бюрото. Руар не разбираше от техника така или иначе – а документите, които се намираха в металното куфарче не съдържаха нещо, на което Руар би реагирал. Но парите не смееше да остави в стаята си.
Закрачиха един до друг с по една презрамка на рамото, така че раниците им висяха накриво надолу по гърбовете им. И двамата все още държаха в ръце шишетата от литър и половина кока-кола.
– А между другото – каза Андреас и спря. Внезапно се усмихна и се обърна към Мартин. – Гледах разни работи по телевизията вчера. По новините.
– И какво?
– Знаеш, че онзи... – Андреас описа кръг във въздуха с показалеца си, докато мислеше – Ферен – нали така се казваше?
Мартин вдигна рамене. "Аз поне не си спомням."
– Онзи, който се развилня в офиса, знаеш го – онзи, когото качихме в YouTube.
– Да?
– На едно от видеата този Ферен говори с друг човек, спомняш ли си това?
Мартин набръчка чело, опита се да помисли.
– Да...
– Онзи, с когото Ферен разговаря, го даваха по телевизията вчера. Спомням си го. Един министър или нещо такова.
– Министър ли?
– Да! Интервюираха го за нещо в "Преглед на деня". И той беше на същото видео, сигурен съм, заедно с господин Откачалка, Ферен. Напълно сигурен съм.
– Боже мой! За какво разговаряха?
Андреас разтърси глава.
– Да вървим да гледаме видеото, а?
– Не знам. – Мартин потегли.
Андреас го изгледа учудено.
– Страхуваш ли се от него?
Мартин почервеня.
– За кого говориш?
– За доведения ти баща.
– Не ме е страх, мамка му! Не ме е страх от тоя кучи син!
– Тогава да отиваме у вас.
Мартин вдигна рамене.
– Добре. Но ще престанем да пушим и да ядем сладкиши в стаята ми – предупреди тихо той.
– Страхуваш се.
– Не е вярно! – Мартин погледна Андреас и се насили да се усмихне. – Може би трябва да качим и този запис?
Андреас се изкикоти.
- И аз си го помислих.
Мартин остави раницата си на асфалта, сложи вътре наполовина пълното шише, закопча чантата и отново си я сложи на гърба.
– Да тръгваме тогава.
39.
– Много вкусно – каза Ферен и избърса устата си с бяла салфетка. – Трябва да призная, че норвежката храна често ми липсва, когато съм в Судан. Хубава треска, Катрине – каза той и се усмихна на съпругата на министъра на развитието Кристер Холтедал, – чудно хубава.
Холтедал остави вилицата и ножа в чинията.
– Предположихме, че треската ще бъде вкусна, въпреки че е месец, съдържащ "р" в името си.
– Не прави нищо – каза Ферен. – Треската беше превъзходна, идеална.
– Благодаря – каза Катрине Холтедал и наля в чашата бяло вино. Беше работлива и красива жена с румени бузи. Ако не беше големият корем, който почти я правеше да изглежда бременна, щеше да бъде привлекателна, мислеше си Ферен.
Седяха около масата в трапезарията на семейство Холтедал. Живееха в апартамент, който беше семпъл, малко спартански подреден и се намираше в Хьовик[20]. Беше обзаведен с много бяло дърво, килими и картини в пастелни цветове по стените. Катрине беше учителка в средно училище и активно се занимаваше с рисуване през свободното си време. Всяка една картина в апартамента беше нейно дело. И макар че в момента Холтедал беше министър със свой личен шофьор и заплата от почти 700000 на година, нито той, нито съпругата му бяха забравили политическата си позиция в Социалистическата лява партия.