– Но не толкова хитър, че да избяга от Юлешму.
3.
Известно време Йоаким и Мортен седяха в колата мълчаливо. Приглушена музика се носеше от колоните. Седяха и слушаха дълбокия, меланхоличен глас на Леонард Коен.
– Искаш ли една бира, а? – попита Мортен. И той посочи с глава към задната седалка. – Отзад са в хладилната чанта.
– Не, благодаря все пак. – Пръстите на дясната ръка на Йоаким барабаняха по бедрото му. – Мога ли да ползвам мобилния ти телефон? Моят... няма батерия.
– Поседял си е складиран? – попита Мортен с усмивка, извади своя собствен от джоба на якето си и му го подаде.
Йоаким бързо набра някакъв номер и постави телефона на ухото си. Междувременно се обърна и погледна през задното стъкло. Никой не ги следеше, във всеки случай не и по начин, който той да забележи. Но те бяха някъде там, той беше сигурен.
Само след миг вдигна адвокатката му, Лизбет Дал.
– Нещо ново? – попита той.
– Навън ли си?
– Аха – отговори Йоаким – тъкмо сега излизам.
– Влязох в контакт с нейния адвокат два пъти днес – започна тя. Гласът ѝ звучеше отбранително. Йоаким вече знаеше отговора, но я остави да продължи. – Бившата ти съпруга отчасти малко съдейства, казано по-меко. Дори нейният адвокат сега смята, че...
– Тоест все така е непреклонна – прекъсна я той.
– Трудно е, но не и безнадеждно. Ще успеем да стигнем до споразумение, Йоаким. Тя не може просто да продължава така.
– По дяволите – прошепна той по-скоро на себе си и се почеса по лицето със свободната си ръка.
– Не губи смелост, Йоаким – успокои го тя – ще успеем.
– Ще ти се обадя малко по-късно. Скоро ще можеш и да използваш мобилния ми.
– Стария номер?
– Да. Ще се чуем. – Той приключи разговора и върна обратно телефона на Мортен.
– Безнадеждно?
– Да – рече Йоаким. – Анжелика използва всички възможни хитрости, за да ми попречи да се срещна с Хенрик.
– Откога е така?
– От два месеца. От рождения му ден. Единадесетият му рожден ден. Брат ѝ го взе със себе си. Тя не иска да ме вижда.
– Проклятие...
Йоаким погледна навън през страничното стъкло.
– Чудя се какво ли си мисли той за мен. Вярно, всъщност. Това, което приятелите му говорят...
Мортен прехапа долната си устна.
– Той нищо ли не казва?
Йоаким бавно поклати глава.
– Тати е в затвора.
Той се обърна към Мортен.
– Можеш ли да си представиш да трябва да го кажеш, единайсетгодишен... на приятелите си? – Той се облегна назад в седалката си.
– Ти си на свобода, Йоаким. Сега трябва да започнеш да гледаш по-ведро на нещата.
Йоаким се обърна и видя предните фарове на един автомобил, който изскочи доста зад тях. Докато се обръщаше обратно напред, той забеляза хладилната чанта, която седеше на пода зад шофьорската седалка, и вдигна капака. Бирените кутии изскочиха от купчината ледени парченца. Точно както хората обикновено съхраняваха бирата на пикници в САЩ. Йоаким грабна една и я отвори.
Мортен се усмихна.
– Ами така, де. Това е момчето!
– Благодаря. – Йоаким си дръпна глътка. – Ти си добър приятел.
– А какво става с работата?
Йоаким погледна към приятеля си, който седеше добре облегнат назад на шофьорското място.
– Скоро ще поговоря с тях – отвърна той.
Мортен отчасти излъчваше нещо младежко, въпреки че през последните години му се бяха появили видими бръчки около очите и оплешивели места на главата. Познаваха се отдавна и Мортен беше неговият естествен избор като кум на сватбата с Анжелика, с която той отдавна бе разделен и с която не бе разменял смислена дума през последните години.
Трябваше да разкаже на Мортен повече, но не можеше. Никой не биваше да научава каквото и да било. Не можеше да си позволи да допусне една-единствена грешка.
Мортен бавно кимна.
– Впрочем, защо искаше да наема апартамента само за шест месеца? – Той вдигна рамене. – Малко кратко време, не е ли така?
– Това е всичко, от което се нуждая.
– Ще си купуваш ли нещо?
– Да, ще си купя нещо – излъга той. – Между другото, взе ли ми нещата?
– Боже, да. Леглото, чаршафите и малко прибори. Наистина ли си сигурен, че не искаш още от склада? – Той се усмихна. – Някой стол например? Плаща се само за да се наеме място за съхранение при Майортранс.
– Няма нужда. Свикнах с доста простички условия на живот за известно време. – Той бързо се усмихна. – Ще преместя останалото, когато си купя свой собствен апартамент.
– Изглежда адски празно, големи, празни стаи с ехо – само те съветвам.