Ферен често биваше канен в дома на семейство Холтедал, когато посещаваше родината си. Познаваха се отдавна. И двамата бяха активни в едни и същи среди и организации за подпомагане на нуждаещите се в течение на много десетилетия, а освен това бяха прекарали известно време заедно.
Когато след многократни обаждания най-сетне успя да се свърже с Холтедал същия следобед, той предложи да вечерят заедно.
– Има важни неща, които трябва да обсъдим – бе му казал Ферен. Отчасти против волята си Холтедал го бе поканил в дома си още същата вечер.
Кристер Холтедал стана от масата.
– Имаше нещо, което искаш да обсъдим, ако правилно съм разбрал – припомни той на Ферен.
– Извинявай, Катрине – каза Ферен с леко отчаяно изражение на лицето, – просто има нещо, което съм принуден да покажа на Кристер – и ни е необходим компютър.
– Ще се престоря, че нищо не се е случило, само този път – усмихна се тя. – Вие работете. В това време аз ще се насладя на чаша бяло вино, докато вие, мъжки шовинисти такива, се върнете, за да измиете чиниите.
– Ще ги измием – каза Ферен и стана. – Благодаря отново за хубавата храна.
Двамата отидоха в кабинета на Холтедал, затвориха вратата след себе си и се настаниха на столове пред компютъра. Холтедал го включи и отвори Internet Explorer.
Ферен дръпна клавиатурата към себе си и отиде на YouTube.
Беше напрегнат. Беше се ужасявал именно от това.
– Влизал ли си в YouTube преди? – попита той.
Холтедал любопитно погледна към екрана.
– Не, никога.
– Всеки, който пожелае, може да качва клипчета там – обясни Ферен. – Повечето неща са за забавление, смешни неща. Малко като онази програма "Най-смешните домашни видеоклипове" по телевизията.
– Гледал съм я – сети се Холтедал. – Какво искаше да ми покажеш? – И той нетърпеливо погледна към Ферен.
Ферен остави ръцете си да лежат неподвижно върху клавиатурата.
- Там има качено едно видео... – Написа "ядосан мъж" в полето за търсене и натисна бутона "търси". Неподвижна картина от видеото се появи. После той го пусна.
На лицето на Холтедал се изписа учудване, след като човекът от клипчето се развихряше все повече и повече и хвърляше неща около себе си, докато няколко секунди по-късно не сграбчи стария и голям монитор от бюрото и не го разби в земята.
Ферен го беше пуснал без звук.
Двамата седяха безмълвни няколко секунди след като видеото беше свършило.
Холтедал бавно се обърна към Ферен, който усещаше, че главата му пуши.
– Това беше ти, нали? – безизразно попита Холтедал.
– Да.
– Какво се е случило?
Ферен дълбоко си пое дъх от дробовете.
– Бях прокълнат.
– Това и аз го разбрах – предположи Холтедал, – но как се стигна да е тук, на сайта?
– Не знам.
Холтедал стана от стола.
– Това беше в твоя офис в Хартум, нали?
– Да.
– И не ти си направил записа?
– Да. – Ферен потъна в стола. Като че ли смисълът на видеото едва сега му беше просветнал. Гробовното изражение на лицето на Холтедал накара всичко да изглежда много по-лошо, отколкото досега му се беше струвало. Холтедал като политик, естествено си мислеше какви последствия би могло да има това за него.
– Има ли и други записи?
– Не знам да има. Засега.
– Засега? – Холтедал започна да крачи неспокойно напред-назад на малкото пространство по пода. – Знаеш ли кой може да го е направил?
– Да. Не може да е никой друг, освен Далайла, моята секретарка. Тя е направила записа, убеден съм. Вероятно се е съюзила с някой, който да го качи в Интернет. И има един очевиден съюзник.
Холтедал спря.
– Йоаким Жаклин?
– Кой друг?
– По дяволите! – Холтедал внимателно захапа външната страна на показалеца си, докато замислено гледаше в празното пространство.
– В най-лошия случай това е предупреждение. Съобщение къде е било заснето видеото е било изпратено на служебния ми имейл в Хартум. Джон ми се обади и ми каза.
– Но няма нищо друго... засега.
– Не. – Ферен използва мишката, за да смени картината на екрана с началната страница на Холтедал: nytid.no.
Ферен имаше категорично мнение за това какво трябваше да прави сега Холтедал, но най-много искаше той сам да стигне до заключението, без намеци. Щеше да бъде по-ефективно, ако Холтедал усеща, че взима решенията си сам.