Бог да ни е на помощ, мислеше си Улав.
Смени позата, в която седеше в автомобила, и забеляза една сянка, която се движеше в кухнята на Йоаким. Той все още беше там.
Вчера беше следил Йоаким до филиала на банка "ДНБ Норвегия" на улица "Кунгенс гате", но го изгуби, когато изчезна на спирка "Площад "Егер". Но бе намерил следата четирдесет и пет минути по-късно, когато чипът за проследяване, предварително сложен от него с мощен магнит под колата под наем на Йоаким, бе индикирал чрез джипиеса, че колата му отново бе в движение. След това бе последвал него и онова момче, което сега знаеше, че бе Хенрик, синът на Йоаким. Беше взел някакви телефони от указателя, както и училището, от което младежът бе качен. Това, което порази Улав, когато наблюдаваше двамата, беше тази странна, дистанцирана връзка, която имаше между тях. Почти не си комуникираха, нито вербално, нито невербално.
Улав усети слабото вибриране на телефона върху бедрото си. Извади мобилния от джоба си, погледна дисплея и нагласи хендсфрийто.
– Здравей, Трюлс – започна той. – Нещо ново?
– Не е лесно да се разнищи това тук – чу да казва Трюлс на бавния, режещ арендалски[22] диалект.
– Нали? – Улав въздъхна. Много се беше надявал Трюлс да успее да разреши тази плетеница с YouTube бързо, така че да отиде при Ферен с добрата новина, преди да е изпратил първата фактура.
– Много е лесно да се регистрираш, за да качваш видеа. Човек се регистрира само с имейл адрес. – Дълга пауза. – А имейл адрес можеш да си направиш където и да е, без да се налага да издаваш самоличността си. Ако искаш да се скриеш, можеш да го направиш. Не е нещо трудно, схващаш ли?
– Какво да правим?
– Не знам. – Отново дълга пауза. – Този твоят клиент, той може би може да махне видеото. Но вероятно се нуждае от адвокат и трябва да се аргументира с авторски права и подобни глупости. Не знам дали ще стане.
– Не е възможно да се проследи самоличността на онзи, който е създал видеото ли?
– Тогава се нуждаеш от уведомление и съдебна заповед – в САЩ – и тогава полицията ще може да проследи IР-адреса на компютъра, от който е бил изпратен файлът. Но ще отнеме време, това е единственото, което знам със сигурност, но всъщност се съмнявам дали ще ти позволят заради подобно видео. Това не е порно с деца или нещо такова.
– По дяволите. – Улав видя Йоаким да минава покрай вътрешната страна на кухненския прозорец. – Помъчи се още малко – помоли Улав, – опитай да откриеш шорткът или нещо друго. – След това прекрати разговора, грабна пакета за пушене и си зави нова цигара.
Улав поседя още малко в колата, когато малко по-късно друг автомобил с двама души на предните седалки се появи. Те погледнаха вляво, към прозорците на първия етаж на най-близкия жилищен блок. Прозорецът на Йоаким. Паркираха колата на няколко места от Улав, излязоха и бързо се насочиха към блока.
Улав разбра веднага. Усещаше миризмата на тези хора от километри.
Бяха от полицията.
42.
Хотелската стая я изпълни с клаустрофобично усещане. Не знаеше колко още щеше да издържи да стои там. Алтернативите не бяха много, по-скоро беше само една. Трябваше да намери Йоаким.
Една млада жена от румсървиза току-що беше донесла сандвич, кафе и минерална вода в стаята. Сандвичът нарастваше в устата ѝ и тя се справяше трудно с преглъщането. Но в стомаха ѝ вече бяха по-голямата част от кафето и малко от водата.
Далайла седна на ръба на леглото със стария си мобилен телефон в ръка. Включи го. На дисплея видя, че телефонът се върза към норвежкия телефонен оператор "Теленор". Подскочи, когато острата и силна мелодия на телефона за входящи съобщения изведнъж звънна.
Нов есемес. Тя го отвори.
Моля обадете се на Джо на 43266770 възможно най-скоро.
Бързо записа номера. Остана, без да помръдне, няколко секунди, но нямаше повече нови съобщения. Затова изключи отново телефона.
Погледна към бележката със записания номер и изведнъж усети да напират сълзи. Той ѝ беше дал нов мобилен телефон. Като че ли дихателните пътища се отвориха и изведнъж тя отново можеше да си поеме достатъчно въздух с дробовете. Представата, която имаше, беше правилна.
Йоаким не искаше да разговаря с нея от стария си мобилен телефон. Знаеше, че го подслушват.
Загледа се в номера. Дали да използва своя телефон или да звънне от хотелската стая? Изтри сълзата, която се бе стекла по бузата ѝ.
Внезапно се изплаши. На вратата се почука, сякаш някой удряше по нея със стиснат юмрук. Далайла стана и не помръдна, всичките ѝ сетива бяха отворени. С колебливи стъпки отиде до вратата. Изведнъж отново се почука три пъти, удари върху дърво, които този път бяха по-силни.