Йоаким трепна, вътрешно проклинаше. Звъненето беше от новия му телефон. Единственият, който имаше новия му номер, беше Далайла. Сигурно беше тя. Насеченият рингтон продължаваше да звучи.
– Вашият ли е? – попита човекът с ведрия глас и се усмихна. – Ако искате, изтичайте догоре и вдигнете.
– Не е необходимо – обясни Йоаким.
– Сигурен ли сте? – попита костюмарът.
Най-сетне телефонът престана да звъни.
– Защо ми показвате тази снимка? – зачуди се Йоаким.
– Чували ли сте за YouTube, Йоаким? – попита полицаят в костюма.
– Естествено.
– Снимката, която ви показах, е от кратък видеоклип, който е качен там. Чудехме се дали знаете нещо за него. Дали знаете кой го е заснел.
Йоаким поклати глава, местейки поглед от единия към другия.
YouTube? За какво, по дяволите, говорят тези?
- Далайла Таха – рече мъжът с веселия глас. И той пристъпи напред.
– Нея я познавате, нали така?
Йоаким си пое дълбоко въздух.
– Да. Но приключих с всичко това. И вие добре го знаете. Излежах си присъдата. Повече не искам да имам нищо общо с това. То е минало. Сега трябва да ме оставите на спокойствие.
Никой от тях не отговори. Наблюдаваха го.
– В нищо не съм обвинен, нали?
Костюмираният леко поклати глава и изви надолу ъгълчетата на устата си.
– Нещо друго? – попита Йоаким и махна с ръце.
– Имате ли нещо общо с това видео? – попита полицаят с приповдигнатия глас.
– Въпрос на време е да разкрием самоличността на онзи, който стои зад това. Ако това сте вие, то тогава...
– Тогава какво?
– Тогава ние бихме искали да ни разкажете за това тук и сега. Ще направи нещата много по-лесни както за вас, така и за нас.
– Нямам представа за какво говорите – обясни Йоаким – въобще не разбирам, по дяволите.
Костюмарът вдигна рамене.
– Добре, ние само се чудехме – отвърна той и се усмихна.
– Но моля ви, свържете се с нас, ако имате да ни разкажете нещо. Скоро пак ще се чуем, Йоаким.
Те му се усмихнаха, кимнаха му и си тръгнаха.
Йоаким влезе вътре. Веднага след като заключи вратата след себе си, изтича нагоре по стълбите, влезе в апартамента и взе мобилния телефон.
Входящото обаждане беше от непознат номер, съдържащ числото 22.
Йоаким изруга. След това се обади на номера. Тогава чу:
– Хотел "Рика Хелсфюр", заповядайте – и затвори.
Или беше грешка, или Далайла му бе звъняла от хотелската стая. Там ли живееше тя? Ако отидеше там и се окажеше, че живее в хотела, щеше да я издаде. Следяха го и той никога не можеше да бъде на сто процента сигурен, че се е отървал от тях, затова реши да изчака, да изчака, докато тя не звънне отново.
После включи компютъра и отвори youtube.com.
44.
Нааман носеше куфара ѝ. Вървеше отпред и ѝ показваше пътя през задното стълбище на хотела.
Той я беше посъветвал да не се показва в никоя от обществените зали. Полицаят, който бе идвал и бе разпитвал за нея, изглеждаше подозрително и бе прекарал известно време около входа, преди да си тръгне. А доколкото Нааман знаеше, той можеше да се е върнал и сега да седи и да я наблюдава от някой автомобил на паркинга отвън.
Заплащането за хотелската стая те извършиха във всекидневната на персонала. След това той я изведе до рампата отзад, където ѝ беше поръчал такси.
– За съжаление, не мога да направя нищо повече за вас – прошепна той, докато ѝ носеше куфара надолу по стъпалата от страната на рампата. – Не ми се иска да имам нищо общо с полицията – каза той. – Ако ме разпитват за нещо такова, ще им кажа, че не знам нищо по въпроса. Може би ще ме арестуват, ще ме екстрадират.
Двамата се целунаха по бузите.
– Много благодаря – каза Далайла.
– Къде ще отидете? – Той я погледна обезпокоено.
– Не знам. Трябва да си намеря място, където да живея.
– Шофьорът на таксито е мой братовчед – прошепна той, докато крадешком се огледа наоколо. – Помоли го да те закара на някое място за нощуване в Гренландия. Там е по-лесно да изчезнеш сред множеството – за такива като нас. – Той леко се плесна по бузата.
– Гренландия? – зачуди се тя.
– Почти – отвърна той и се усмихна. – Ще му кажа. Той сега ще дойде – обясни Нааман.
Чуха дизелов двигател да приближава. Секунди по-късно една сива "Тойота" се появи по асфалтираното място пред тях.
Нааман заговори тихо на таксиметровия шофьор – африканец, докато оставяха куфара ѝ в багажника на автомобила.
После тя влезе в колата и веднага след това потеглиха.