Чуха тракане в ключалката и бутнаха входната врата.
Намериха се вътре в тесния коридор на апартамента на Файте-Йон. Беше претъпкано с дрехи и обувки, едва имаше място и за тримата, Файте-Йон затвори вратата след тях.
Миришеше на пот и на храна. Дим и пара от варено месо и картофи. Сега Мартин си спомни последния път, когато беше идвал тук – бе стоял тук и бе поел от задушливия, вонящ, тежък въздух. Трябва да се беше случило преди много години.
Събуха обувките си и ги захвърлиха върху купчината с другите обувки, които вече бяха там.
– Погледни насам – каза Андреас и отвори пазарската торба, така че Файте-Йон да види. И тримата надникнаха вътре.
Забелязаха, че Файте-Йон не можеше да свали усмивката от лицето си, когато видя колко много имаше в торбата.
Мартин го потупа по големия му широк гръб.
– Добре изглежда, ти как мислиш?
Мартин и Андреас тайно се засмяха един на друг и последваха Файте-Йон до стаята му.
Там беше разхвърляно, много по-разхвърляно, отколкото у Мартин или Андреас. Но по някакъв начин и доста уютно – с купища възглавнички и табуретки пред телевизора, така че човек можеше спокойно да се излегне пред огромния екран.
Андреас се хвърли върху възглавничките, завъртя се по гръб и сгъна ръце зад тила си.
– Честна дума. Обожавам да лежа така – призна си той.
Другите двама също се разположиха на пода. Мартин отвори найлоновия плик и всеки грабна по една безалкохолна напитка и по един шоколад.
Файте-Йон задъвка. Като че ли едва сега се появи малко цвят по бледите му бузи. Изглеждаше доволен.
Изведнъж Мартин се надигна и погледна към часовника.
– По дяволите – обърна се той към Файте-Йон. – Ти имаш "Уърлд ъв Уоркрафт"[24], нали?
Файте-Йон бавно кимна и с уплашени очи се озърна към Мартин.
– Трябва да организирам нападение, мамка му, иначе останалите страшно ще ми се разсърдят. Може ли да използвам компютъра ти? Много ми трябва! Моля те!
Файте-Йон предъвка.
– Не е ли направо жестоко? – възхити се Андреас. – Тук можем да си почиваме колкото искаме, да ядем лакомства, да гледаме разни неща и всякакви такива. Вижте само – той отвори плика, – има още купища.
Файте-Йон преглътна и погледна към Андреас.
– Бъди добър, Йон – помоли Андреас. – Позволи на Мартин да използва компютъра ти.
48.
- Джо?
– Здрасти. – Йоаким спря на тротоара с новия мобилен телефон на ухо. Номерът беше непознат и съдържаше числото "24". Гласът беше толкова нисък, че той едва успяваше да я чуе.
Хора минаваха покрай него и в двете посоки. Той се огледа.
– Трябва да се срещнем – заяви тя.
Йоаким продължи по улица "Карл Юхан".
– Да. Добре. – Носеше в джоба си фалшивите паспорти и се беше запътил към центъра на Осло.
– Подслушват ли ни?
Йоаким пробяга с поглед, докато се движеше бързо в потока от хора по оживената улица. Беше станало значително по-хладно и ръмеше.
– Може би. Не знам.
Йоаким погледна учудено към мъжа, който се задаваше срещу него на около двайсет метра отпред. Той беше вдигнал ръка за поздрав и се усмихваше. Йоаким затвори очи за момент, спомни си мъжа. По-рано го беше срещал – офицер от Норад, от времето в "Ханза файненшъл партнърс". Йоаким кимна бързо и след това погледна в друга посока, все още с телефона, притиснат до ухото си. Но офицерът от Норад се приближи, застана точно пред него и положи ръка върху рамото му. Усмивка озаряваше цялото му лице.
Йоаким поклати глава, показа му мобилния телефон, заобиколи го и продължи.
– Джо, там ли си? Какво става?
– Трябва да бъдем кратки. – Той не се обърна. Само продължи забързано сред масите от хора с все по-усилващ се пулс.
– Джо, чуй ме! "Радисън САС Скандинавия хотел". – Тя го изрече бавно и отчетливо.
– "Радисън САС Скандинавия Хотел" – повтори той.
– Регистрирай се там.
След това чу кликване и тя изчезна.
49.
Трюлс Викен си донесе трета чаша чай за деня и след това се върна на продълговатото си бюро с два големи и удобни кожени въртящи се стола пред него.
Върху масата имаше седем монитора – четири събрани около единия стол, три около другия със съответния брой клавиатури към тях. Така беше най-практично. Когато провеждаше по-големи задачи и проучвания, можеше да наблюдава напредъка на машините, които изпълняваха зададените им операции, докато работеше по други задания на някой от останалите компютри. През годината той се беше снабдил с хардуер с капацитет, който спокойно би могъл да се сравни със средно голяма застрахователна компания.