Прекоси паветата, премина от другата страна по пешеходната пътека и продължи по улица "Карл Юхан". Йоаким вървеше с бързи стъпки, замислен и с поглед в асфалта пред себе си. Пешеходната улица все още гъмжеше от хора. Но по "Карл Юхан" почти винаги имаше много хора, независимо коя част от денонощието беше.
Хвърли поглед към четири африканки, които висяха пред магазин "Севън илевън"[29]. Бяха облечени в прилепнали дънки и силно гримирани. Те го следяха с очи, докато ядяха нещо опаковано в хартия, което държаха в ръце. Той мина покрай изнесените маси на кафявия бар "Скотсман", където пушачите седяха под лампата за отопление с половинлитрови чаши пред себе си. Веднага след това той прекоси площад "Егер" и тръгна по лекия наклон към "Гранд Хотел".
Ужасяваше се при мисълта да я зърне отново.
Малко по-късно отвори голямата входна врата от светла дърворезба, която водеше към "Гранд Хотел" и се насочи към рецепцията. Спря и се огледа около себе си.
-Джо – дочу внезапно той. Обърна се.
Далайла стоеше на вратата. Не беше чул тя да се отваря, когато жената влезе.
Резервирани като двама притеснени млади на първата си среща, двамата леко се целунаха по двете бузи.
Лицето ѝ изглеждаше уморено. Очите ѝ бяха подути и зачервени, сякаш беше плакала. И изглеждаше по-слаба, отколкото си я спомняше отпреди четири години. Той почти не проумяваше, че беше минало толкова много време.
Не бяха разговаряли след случилото си.
– Ела – каза тя и го дръпна за ръкава на якето. – Хайде да вървим.
Излязоха отвън на тротоара на прохладния влажен въздух и застанаха близо един до друг, наблюдаваха се.
Йоаким беше правил любов с Далайла. Но не я обичаше, мислеше си той. Движещата сила бяха похот, страст и желание. Потни, голи тела, които не получиха достатъчно едно от друго. Езици, слюнка, пот и сперма. Секс във всякакви форми.
Тя го погледна с търсещи очи.
– Ферен ме издирва. Неговите хора ме търсят навсякъде.
– Знам.
– Ти знаеш?
– Да.
– Ела – помоли го тя и се обърна. – Хайде да вървим.
– Къде? Не можем да отидем у нас – възпротиви се той. – Следят ме.
– Остани с мен – призова го тя.
Вървяха един до друг по тротоара.
– Какво направи с него? – поиска да научи тя.
– Изплаших го.
– Полицай ли беше?
– Не.
– Той как реагира?
– Уплаши се и побягна.
– Кой беше той?
– Най-вероятно някой от хората на Ферен.
– О, Господи!
Завиха надясно по улица "Юнивершитетсгатен". Далайла водеше.
– Накъде отиваме? – попита Йоаким.
– Само върви след мен – рече тя.
61.
Почакаха, докато светлините, идващи от всички прозорци на апартамента, угаснаха. Продължиха да чакат, докато светлините и по другите етажи не бяха загасени – една по една – докато накрая само два прозореца бяха слабо осветени и обитателите на блока си бяха легнали. Едва тогава отвориха вратите на автомобила и повървяха приблизително стотина метра от паркинга до жилищния блок.
Движението оформяше нещо, подобно на гладкото тяло на животно. Спряха, когато стигнаха до входната врата и погледнаха отблизо към прозорците на блоковете наоколо. Навсякъде изглеждаше тихо и спокойно.
Ян Халворшен беше името на момчето. То живееше само с майка си. Двамата бяха направили кратко проучване по-рано през деня.
Апартаментът се намираше на първия етаж. Това трябваше да направи операцията по-лесна, но не беше сигурно. Почти винаги изникваха неочаквани неща. Бяха донесли шперцове и оборудване, за да могат да се справят с възможно най-много врати.
Когато бяха напълно сигурни, че никой не ги наблюдаваше, нито от района наоколо, нито от някой прозорец наблизо, тръгнаха по тревата и се забързаха към задната страна на блока. Прозорците от тази страна бяха обърнати право към шумната улица.
Забелязаха прозорците на двете спални. В апартамента имаше голяма и малка спалня. Решиха, че момчето използва по-малката. Освен това имаше малка тераса, към която се излизаше през дневната стая. Планираха да влязат от там.
По време на разузнаването си те откриха, че стълбите, които бяха етажна собственост, се намираха зад купчината, покриваща контейнерите за боклук само на няколкостотин метра по-нататък. Бяха взели една от най-малките стълби; които се намираха там, и я бяха сложили съвсем наблизо, без на някого да му направи особено впечатление за това.