Йоаким поклати глава и прехапа долната си устна.
– Аз винаги съм си бил такъв – заяви той. – С други неща се опиянявам.
– С какви?
– С преживявания.
Ингер Холмсбю поклати глава, предавайки се. Светна зелено и тя припряно включи на скорост.
– Не е разумно от твоя страна – каза тя, докато гледаше концентрирано право напред.
– Може би трябва да спреш автомобила, а?
Тя се усмихна.
– Оплакваш се от това как шофирам ли?
– Мисля, че ще бъде малко по-лесно да разговарям с теб, ако отбиеш.
– Е, добре. – Внезапно Ингер Холмсбю обърна колата към улицата вдясно и спря на първото свободно място.
– Тази улица е еднопосочна – уведоми я Йоаким.
– О, по дяволите! – Колата рязко подскочи. Тя бързо потегли напред към следващата пресечка и зави наляво. Там тя паркира до едно бяло "БМВ", след което изгаси светлините и двигателя.
Изведнъж настъпи пълна тишина. Улицата беше потънала в мрак и нямаше жива душа.
Ингер Холмсбю се обърна към Йоаким.
– Да смятам ли, че не си опасен?
– Страхуваш ли се?
– Може би.
Той погледна в почти потъмнелите ѝ очи. Имаше нещо привлекателно в нея. Може би това, че беше много естествена – станала от леглото, без грим и само по някакъв износен вълнен пуловер и дънки. Йоаким не познаваше други жени, които доброволно биха излезли в такъв вид. Останалите биха изпитали голям дискомфорт и биха се извинили за това как изглеждат на досадниците. Но не и Ингер Холмсбю. За нея срещата с този мъж изглеждаше като най-нормалното нещо на света.
– Добре, ще почакам. Трябва да е важно, след като биеш целия път от Драмен, за да се срещнеш с мен посред нощ.
– Спомняш си разговора ни от последния път. Нещата са всъщност по-лоши от онова, което тогава ти разказах. Много по-лоши са в действителност. Във всеки случай поне така говорят слуховете. – Тя постави с пръсти думата в кавички.
Йоаким видя контурите на една самотна сянка, която изскочи от пресечката в далечината пред тях. Проследи сянката с очи.
– Ти със сигурност си чувал за ЦРУ и МИ6 – отбеляза тя и го погледна, сякаш очакваше той да се изсмее презрително. – Те са по-големите братя на нашето военно разузнаване, но също и на полицията. Много от онези, които работят за тайните служби, са тренирани и обучавани именно при тях и изпитват силно чувство на лоялност. И когато големият брат се нуждае от услуга, по-малкият брат не казва "не". – Тя го изгледа преценяващо. Очевидно очакваше някакъв протест от негова страна, който така и не се появи.
Йоаким погледна право напред. Следеше сянката с очи.
– Въпросът е именно в това – продължаваше тя, – че при доста възможности по-големите братя са молили по-малкия брат да пази много от хората, за които последно говорихме
– Тук, в Норвегия.
Той ѝ хвърли поглед.
– Военнопрестъпниците?
– Да. Норвегия е идеалната страна за закрила на международни военнопрестъпници. Това е простичкият отговор. Едва ли съществува по-подредено общество от нашето, с множество възможности за наблюдение. В други страни и по-големи градове хората могат да изчезнат сред тълпата, но не и тук, в Норвегия. Ние, които живеем в тази страна, можем да бъдем проследявани чрез телефонно подслушване, микрофони, камери за наблюдение – които са почти навсякъде – край КПП-та, пунктове за плащане и теглене на пари в брой, пътни камери...
– Пътни камери? – прекъсна я Йоаким. Сянката бавно премина покрай тях, без да поглежда към автомобила, в който се намираха. Беше мъж, но не този, който го беше следил до гарата в Осло.
– Да, пътни камери. Снимки могат да се правят през цялото денонощие. Ти може би си мислеше, че те се използват само за снимане на шофьори, каращи с превишена скорост, а? Някой знае ли всъщност кой има достъп до снимковия материал от тези камери?
Йоаким поклати глава и се обърна. Мъжът изчезна зад ъгъла.
– Освен това разполагаме с фирми като "Майкрософт". Те имат достъп до деветдесет процента от компютрите посредством операционната система "Уиндоус". А съществува още и наблюдение чрез сателит, както и старият метод с информатори и следене.
– Ти си ходеща енциклопедия. И не си болна от параноя?
– Не се шегувам. – Тя го погледна с раздразнение. – Може би си чул за белия самолет на ЦРУ, който каца в Сула, в покрайнините на Ставангер[32], многократно. Приземява се на равни периоди. Те прибират преди всичко военнопрестъпници, които пребивават в Норвегия под фалшива самоличност, и ги отвеждат за разпит в тайните седалища на ЦРУ и МИ6 извън Скандинавия. След това са изпращани обратно дотук. Те са важни източници на информация във връзка с водещи се в момента войни и конфликти. Помагат за тълкуването на разузнавателна информация и идентифицират хора и канали за пари в конфликтни зони. В замяна на това те получават пребиваване в Норвегия и разрешение да се разхождат спокойно сред обикновените норвежки граждани.
32
Сула е община в окръг Ругалан. Там се намира летище Ставангер; Ставангер е град и община в Югозападна Норвегия.