– Просто разгърни по-нататък – помогна му Хане – има много страници.
Ян прелисти. Сега имаше осемнайсет портретни снимки, по девет на всяка страница. Майка му надзърна над рамото му.
Ян не бързаше. Той отлично си спомняше лицето на онзи, който беше седял върху него. Нощем сънуваше кошмари с него.
Ян запрелиства още веднъж и внезапно рязко подскочи. На лявата страница, втората редица, третата снимка. Това беше той. Устата, носът и очите. Та това беше той!
Ян постави показалец върху снимката. Не се чувстваше добре.
– Той ли е? – попита Хане.
Ян кимна енергично няколко последователни пъти.
– Да.
– Сигурен ли си?
– Да. – Ян затвори папката. Не издържаше повече да гледа лицето му.
– Не искаш ли да разгледаш останалите снимки? – попита Уд Инге.
– Няма нужда – отвърна Ян и му върна папката. – Това беше той. Напълно сигурен съм.
– Добре – рече Хане и се усмихна успокояващо. – Много добре.
– Какво ще правите сега? Ще арестувате ли този... човек? – поинтересува се майка му.
– Сега знаем откъде да започнем – обясни Хане. – Това много ще ни помогне. Но не можем да задържим никого, преди да сме изцяло сигурни.
– Но вие ще направите нещо по въпроса, нали? – продължи майката.
– Естествено. Ще започнем непосредствено да проучваме съвсем отблизо този човек.
Ян се прокашля.
– Искате ли да направим кратка пауза? – предложи Хане.
– Да глътнем малко чист въздух?
Ян поклати глава. Искаше да приключи с това. Повече нямаше желание да бъде тук.
– Напълно си убеден, нали?
Ян кимна.
– В такъв случай има само няколко дребни неща, за които бихме искали да поговорим с теб, Ян – обясни Хане и загледа майката и сина един след друг. – Компютърът ти. Високоскоростния интернет, който сте инсталирали в апартамента, разбрахме, че и двете мрежи са добре подсигурени с парола. Бива те в това да измисляш трудни думи, Ян. Паролата не беше ли нещо от сорта на "ZZZ34GWQ22" и даже още нещо след това?
Ян отново кимна. Това, което полицайката казваше, бяха глупости. Тя не си го спомняше. Малко хвалби бяха добре. Никой не можеше да разбие паролите му.
– А след това си инсталирал също и доста сложна защитна стена[35] и антивирусна програма. Те блокират също и всякакъв вид реклами, ако правилно съм разбрала, така ли е?
Ян пак кимна, този път по-сдържано. Започна да добива представа накъде биеше тя.
– Чудесно! – отговори тя и широко се усмихна. – В такъв случай сме съвсем сигурни, че никой не е хакнал компютъра ти от разстояние, така ли е?
Този път Ян не поклати глава. Той я погледна подозрително.
– А и не си имал посещения от твърде много хора напоследък, правилно ли сме разбрали? Първия път, когато разговаряхме, ти спомена само две имена, нали?
Призля му. Проклятие, беше назовал имената им. Щяха да го удушат.
– Имаше... и други – измърмори той.
– А? – учуди се Хане. – Това е нещо ново. Можеш ли да ни кажеш кой?
Ян заби очи в масата пред себе си. Какво да отговори? Никога никой не беше идвал у тях. Ако само споменеше някое име, щяха да проверят. А единствено Мартин и Андреас му бяха идвали на гости. Никой друг.
Двамата пазители на реда само седяха и го наблюдаваха. Никой от тях не продума повече.
Тишината беше още по-потискаща. Освен това той беше плувнал в пот, страхуваше се и сърцето му биеше като лудо.
Виждаше пред себе си снимката с лицето на онзи мъж, която се намираше в папката.
Усети как топлата ръка на майка му се отпусна върху гърба му. Тя внимателно го потупа. "Просто кажи нещата такива, каквито са, моето момче. Така е най-добре." Една сълза се стече от окото му и надолу по бузата и преди той да успее да я спре с ръката си, тя капна пред него върху масата. Всички видяха. Всички заедно видяха. Той подсмръкна.
– Не се натъжавай, Ян – успокои го Хане. – Ние сме длъжни да стигнем до дъното на това, разбираш ли, така че да можем да заловим извършителите. Ако не ти си качил видеото, за което нападателите са говорели, то трябва да е бил някой друг. Ние само ще си поговорим с тези момчета, нищо повече, само ще се подсигурим, че те не са направили нещо нередно. И ще им кажем, че ще си имат работа с нас, ако продължат да те притесняват. Защото не си бил ти, нали, Ян? Ти никога не си качвал каквото и да е филмче в YouTube, нали?
Ян бавно разтърси глава.
– Тогава трябва да е бил някой друг.
35
Защитна стена, срещано и като файъруол, е специализиран хардуер или софтуер, който проверява мрежовия трафик, преминаващ през него, и разрешава или забранява достъпа съобразно определени правила.