– За какво мислиш? – попита тя.
– Струва ми се, че си мисля, че сега се започва – отвърна ѝ той.
– Струва ти се?
– Да. Но може би по-скоро това е краят. – Той прикова тъмните ѝ очи. – Ще го отведа, Далайла.
Тя отмести поглед и кимна.
Йоаким я улови за ръка и силно я стисна между дланите си. Той внезапно усети, че нещо беше на път да избухне. Преглътна тежко, дишаше дълбоко, но въпреки това сълзите напълниха очите му. "По дяволите – помисли си той. – Аз ѝ го дължа."
Далайла го погледна така, сякаш знаеше какво се задава.
– Съжалявам, Далайла.
– Защо?
– Не можех повече. Не успях.
Тя го гледаше продължително със същите очи, не му показваше никаква милост.
– Така беше – опита се той. – Дойде ми прекалено много.
Далайла смени ръцете си. Сега тя държеше здраво неговите. Притискаше ги силно.
– Имаш ли дори най-малка представа, Йоаким, какво ми е на мен?
Той поклати отрицателно глава.
– Ти си тръгна, без да кажеш и думичка. Ти не ме погледна дори един-единствен път. Просто си отиде.
– Да – отвърна той, – тръгнах си. – Не се опита да изтрие сълзата, която потече по бузата му. – Когато ти ми разказа всичко... онази вечер...
– Да?
– Аз не можах. Стана прекалено много. Аз се вцепених, исках да се махна.
– Станало е прекалено много... за теб?
– Знам как звучи.
– Сестра ми беше подложена на групово изнасилване... Аз седях там, Йоаким, и гледах как те... – Тя дишаше дълбоко. – Аз бях на четиринайсет години. Накрая те изнасилиха и мен още веднъж, и още веднъж, и още веднъж, докато не решиха, че адски много кървя.
Тя стисна ръцете му още по-силно.
– Какво беше това, което ти не понасяше, затова ли не искаше повече да имаш нищо общо с мен?
Той кимна още веднъж.
Тя пусна ръцете му, дръпна единия си крак на дивана и се обърна към него. След това обгърна лицето му с ръце и избърса сълзата му с палеца си.
– Защо не ми каза нищо?
Той нямаше отговор.
Тя се приведе напред и го целуна по челото.
– Аз ти прощавам, Йоаким – заяви тя. – Сигурна съм, че и Господ иска аз да ти простя. Ти не знаеше всичко тогава. Опитваше се да се защитиш.
Той хвана китките ѝ, махна ръцете ѝ от лицето си и я придърпа към себе си. Тя се облегна на него. Той я обгърна с ръце, притаена я силно към себе си, зарови лицето си в плътната ѝ, черна коса и заплака като дете.
77.
Мартин чу, че майка му разговаря с някого по телефона във всекидневната.
Руар не се беше прибрал. По-рано, когато Руар беше напускал ядосан апартамента, обикновено не се връщаше преди следващия ден. Отделни пъти бяха минавали и по няколко дни. Междувременно Мартин нямаше никаква представа къде беше той. Може би при майка си, която живееше във Фюрюсет[39]. Когато Руар изчезна така внезапно, майката на Мартин се заседя още повече от обикновено и се обаждаше по телефона на приятелки, за да я успокояват.
Мартин беше решил. Той трябваше да се махне. Беше бягал и преди, но всеки път само за по една нощ. Но сега беше различно. Когато от полицията откриеха, че той беше качил видеата, те щяха да се върнат и да го отведат в управлението. Но не от това се страхуваше той. Този път той беше сигурен, че Руар щеше да го убие.
Извади от раницата си учебниците и ги остави под леглото. След това извади пощенския плик с всички карти памет и документите и ги натъпка в ученическата си чанта. След това разхвърля купчината с дрехи по пода наоколо и извади пуловера с качулка, чифт чорапи и якето за вятър, които също прибра в раницата.
След това поседя замислен – защото оставаха още две неща, от които той можеше да има нужда.
Мартин отиде до вратата, долепи ухо и долови високия глас на майка си, която говореше с бясна скорост по телефона във всекидневната. Момчето отвори вратата, застана до гардероба, намери дамската чанта на майка си, извади триста крони и ги пъхна в джоба си. След това, ходейки на пръсти, отиде в спалнята на майка си и Руар.
На Мартин му беше малко студено, когато се оказа навън. Затича се по посока към пристройката, където се намираха всички контейнери за отпадъци. Бяха много на брой. Всички блокове наоколо изхвърляха боклука си там. Мина зад първата редица с контейнери. Там извади пуловера си с качулка от раницата и го облече.