Замръзваше, но отново затвори плътно очи, с надеждата, че ще успее да поспи малко.
Но не изминаха много минути, преди тялото му да започне да трепери заради студа. Веднъж баба му беше разказала, че когато някой се тресе от студ, то той трябва да се опита да отпусне тялото си и треперенето ще престане. Но когато младежът го изпробва за няколко минути, да лежи там спокойно, придоби усещането, че сякаш студът още повече го обземаше. Трябваше вместо това да стане, да се обгърне с ръце, да се пораздвижи и да разтресе горната част на тялото си, да остане така за дълго време, докато часът минеше четири и дневната светлина не започнеше да озарява небето. Поседя за малко и забеляза, че небето се проясняваше.
Улицата наблизо се беше оживила. Няколко души вървяха забързано по тротоарите, а и наоколо минаваха доста автомобили.
След известно време младежът свали якето за вятър, сложи раницата на гърба си и отключи велосипеда си. След това се изпика зад храста, изтупа от себе си пясъка и тревата, които се бяха полепили по дрехите му, качи се на колелото и потегли. Не смееше да кара бързо. Първо краката му бяха вкочанени, а горната част на тялото му, както и въздухът бяха много по-студени, когато караше с бърза скорост.
Стомахът му къркореше. Но най-лошото беше, че той замръзваше, а освен това беше жаден. Единственото място, където знаеше, че е отворено толкова рано сутринта, беше Централна гара Осло, затова той пое в посока към нея.
Отне му само няколко минути да стигне до гарата. Остави колелото си на тротоара, където имаше паркирани множество други колела, заключи го и влезе вътре.
Мартин леко приведе рамене, когато се озова вътре в голямата зала. Закрачи бавно, наслаждавайки се на топлината, която го обгърна и която бавно се пропи през дрехите и в тялото му.
Поседя пред един от павилионите, загледан в хората. Те си купуваха чаши с парещо горещи напитки, хотдози, багети и пица на парче, която седеше топла и готова за взимане зад стъклото на тезгяха. Младежът извади трите банкноти, които имаше в джоба си – триста крони на банкноти. Усети пристъп на угризение на съвестта, когато застана на опашката и малко по-късно си поръча парче пица пеперони и от най-малката чаша кока-кола. Това му струваше почти едната цяла стотачка. Върнаха му само няколко крони.
С парчето пица и чашата в ръце той отиде на една пейка, седна и изяде и изпи всичко.
След това продължи със скитането. Ръцете и краката му все още бяха студени. Всички останали изглеждаха така сякаш знаеха точно какво ще правят. Единствено той обикаляше безцелно наоколо.
Когато часът стана почти осем и половина, се спря пред един знак, който висеше нависоко под покрива и какъвто той никога преди не беше виждал. Тогава му хрумна най-нормалната от всички идеи. Разтърси глава и се усмихна – защото не се беше сетил по-рано.
На надписа пишеше: "Арктик Интернет Норвегия". Вътре седяха хора в тесни кабинки с компютри пред себе си и усилено пишеха.
"Имам 10000 крони, които ме чакат" – помисли си Мартин. Само трябваше да ги вземе. С тези пари можеше да се справи доста месеци.
Влезе и си нае компютър с достъп до Интернет за петнайсет минути. Не му беше необходимо повече време. Струваше му двайсет крони. Дадоха му място в едно тясно ъгълче.
Единственият проблем беше, че повече не разполагаше с пощенския плик с всичките видеа и документи. Но Йоаким нямаше как да знае за това. Щеше да се справи въпреки всичко. Други възможности нямаше. Мартин трябваше да вземе парите.
Той навлажни пресъхналите си устни, разтърка ръцете си една в друга, постави пръсти върху клавиатурата и се загледа концентрирано в екрана. Там се намираше номера на Йоаким Жаклин.
След няколко часа щеше да бъде с десет хиляди крони по-богат.
78.
Йоаким се обърна на една страна в леглото и отвори очи. Червените цифри на дигиталния часовник показваха 08:12. На съседното легло Хенрик все още спеше непробудно. Дишаше дълбоко и равномерно. Прозорецът на спалнята беше открехнат, но на мъничкия заден двор цареше пълна тишина. Той долови слабия шум от градския трафик в далечината.
Йоаким се отви и отиде в банята. Вратата към спалнята на Далайла беше затворена, затова той реши, че и тя все още не се е събудила. Взе си един бърз душ. Няколко минути по-късно се беше облякъл. Отиде в кухнята, сложи две филийки хляб в тостера и пусна кафемашината.