"Първата крачка е направена" – помисли си той, но чувството не беше приятно. Усещаше тялото си сякаш то непрекъснато беше в готовност за тревога.
Сипа си половин чаша кафе и започна да яде препечената филийка с масло.
След това донесе папката с документите, които беше събирал и съхранявал от времето много преди да го арестуват, и заразгръща из страниците.
В папката имаше копия на фиктивни фактури, извадки на сметки от международните банкови сметки на Ферен, скици на тайната му собственост в компаниите, които са били използвани като доставчици на проекти за подпомагане, както и копия на документи, удостоверяващи парични преводи до главната сметка в банка "Барклис" в Лондон, откъдето са били извършвани най-големите подкупи.
Всичко това, за което Йоаким си беше мълчал по време на съдебния процес.
В Судан той работеше като частен счетоводител и финансов шеф на три големи локални компании, които получаваха приходите си от проекти за подпомагане. Една от фирмите очевидно се занимаваше с търговия – в която, строго погледнато, никой нямаше различна функция от това да бъдат оскъпяващи посредници за внос. Другите две се занимаваха с развитие и изграждане на комерсиални локали, жилища и проекти. Продажбите възлизаха на стотици милиони.
Той, естествено, беше участвал в парични преводи, за които знаеше, че всъщност представляваха рушвети и разплащания с корумпирани политици и бюрократи, прикривани като такси за консултанти и посредници и други безобидни разходи. Средства, които след време са изчезнали, придвижвайки се към сметките на политици и бюрократи в данъчни оазиси. Това беше обичаен бизнес. У никого не се пораждаше и грам съмнение заради такъв вид разплащания. Онзи, който си мисли нещо друго, никога не е работил в подобни фирми и държави, мислеше си Йоаким. Тогава изведнъж една група от експерти по борбата с корупцията, която се беше появила и беше инициирана от Световната банка, отиде по-далеч. Претърсиха компаниите. Но те така и никога не откриха истинските им притежания, както и че Ферен беше този, който едновременно беше притежателят и който контролираше и взимаше всички важни решения в компаниите. Професионалните адвокатски фирми с хонорари от милиони се бяха погрижили да покрият нещата. Затова и Ферен влезе в ролята на добрия благодетел на бедните в Судан, освен това ефективно затвори устите на всички, които имаха някаква представа за дейността му.
Няколко дни преди Йоаким да бъде арестуван, Дракона го посети и разказа в подробности какво щяха да направят неговите лакеи с Хенрик, в случай че Йоаким не си мълчи. Там и тогава Йоаким се убеди, че Дракона нямаше да има каквито и да било скрупули, ако отнемеше живота на неговия син.
Беше събрал документите като вид доказателство от деня, в който истинският облик на Дракона бавно започна да излиза наяве, докато те все още си говореха. Всъщност от момента, в който той откри един счетоводител да лежи на пода в офиса, пребит до кръв. Треперещият суданец не казваше кой или защо го беше извършил, а само, че го бяха пребили с дървена пръчка. Йоаким му помогна да стигне до тоалетната, да измие кръвта от лицето си и да огледа счупените си предни зъби. Суданецът попита Йоаким многократно какво нередно е извършил, че Аллах позволява да бъде наказан по такъв начин.
Но Йоаким прозря какво се беше случило, когато малко по-късно същия ден влезе в офиса на Дракона и видя окървавената пръчка да стои подпряна на стената зад гърба му. Разкритието се беше разгърнало бавно, подобно на покривало, което малко по малко се беше отдръпвало, и човек започва да вижда все повече и повече изгнили трупове, където змии, бели червеи и насекоми пълзят и се увиват.
В следващите дни той трябваше да използва времето, за да прегледа документацията внимателно още веднъж, да напише смислено обяснение, да запише всичко, което си спомняше като връзки и детайли и да се свърже с предишни колеги, за да се опита да открие липсващи парченца от пъзела, както и да се опита да убеди повече хора да се включат. В списъка разполагаше с трима централни бивши колеги на Ферен. Освен това щеше да запише и обясненията на Далайла. Всичко, с което тя можеше да допринесе, щеше да потвърди и да разшири обвиненията срещу Ферен. А ако те можеха да се доберат и до доказателствения материал, който тя беше събрала, то това щеше да се окаже последният пирон в ковчега.
Но той се нуждаеше и от пратеник, а Ингер Холмсбю все още не знаеше, че беше назначена за това. Не след много дни той щеше да се свърже с нея. Тя щеше да държи в ръцете си най-експлозивната от много години насам новина. Заедно те щяха да отсекат главата на Дракона. И докато протичаше битката, те щяха да бъдат тук, скрити, много далеч от бълващата му огън паст.