Тя дишаше тежко.
– Знаете ли какво? В момента се опитвам да намеря най-близкото място, където да обърна, и след това ще се върна. Вие сте си у дома, нали?
– Да. – Тя обърна гръб към стената.
– На кой телефон у вас позвъни той?
Тя се огледа объркано около себе си.
– Какво имате предвид?
– Точно това, което казвам – отвърна той спокойно и сдържано. – Когато Хенрик се обади, на домашния телефон ли звънна или на мобилния?
– На мобилния телефон.
– Това е добре. Вижте, ще бъда у вас след десет минути.
83.
Йоаким се затича по стълбите с големи стъпки, като взимаше по три стъпала наведнъж. Влезе в апартамента.
– Далайла!
Далайла дойде от кухнята и го зяпна изненадано. Тъкмо се беше прибрала, след като бе излизала да изхвърли една торба с боклук.
Йоаким се беше задъхал.
– Той ми се обади, ще продаде видеотата!
– Момчето ли? То ли ти звънна?
Йоаким кимна.
– Току-що се обади. Иска да се срещнем в Осло. Затова потеглям веднага.
Двамата едновременно се обърнаха към Хенрик, който дойде от всекидневната само по тениска и долни гащи.
Йоаким клекна и хвана едната му ръка.
– Трябва да отида до Осло. Ще останеш ли тук с Далайла? Аз ще се върна утре, а може би още тази вечер.
Главата на Хенрик започна да се движи наляво-надясно.
– Вие тук бъдете спокойни – заяви Йоаким. – Може да отидете на кино или нещо такова. Така става, нали?
– Не. – Долната му устна се разтрепери.
– Но ти не можеш да дойдеш с мен – обясни Йоаким. Той хвърли поглед към часовника. Нямаше време за това. Трябваше да тръгва веднага. – Направи го заради мен, Хенрик. Връщам се утре, може би дори още преди да се събудиш.
Далайла застана до Йоаким и погледна Хенрик.
-Ти и аз, Хенрик. Ще се справим, нали?
Далайла не разбираше езика, но беше напълно наясно за какво говореха.
Хенрик притисна ръка към себе си.
– Искам да дойда с теб – каза той. Очите му започваха да се пълнят със сълзи.
– По дяволите – промърмори Йоаким и затвори очи.
Хенрик го чу и изведнъж погледна ядосано към баща си.
– Аз ще дойда с теб! – изкрещя той. – Искам у дома! – Той направи стъпка напред и внезапно започна да удря с юмруци по Йоаким, докато крещеше. – Искам у дома! Не искам да оставам тук! Искам у дома!
Йоаким стана, сграбчи ръцете на момчето и го притисна силно. Той хвърли отчаян поглед към Далайла, но тя само седеше там с безпомощно изражение на лицето. Хенрик се опита да ритне Йоаким с босите си крака, докато продължаваше бясно да крещи. Целият беше почервенял.
– Успокой се, Хенрик – помоли Йоаким. – Укроти се. Ще дойдеш с мен.
Но Хенрик не чуваше нищо. Той само продължаваше да пищи и да рита.
Далайла клекна, хвана го за рамото и каза:
– Всичко е наред, Хенрик. Можеш да отидеш.
Хенрик изведнъж спря да рита и се обърна към Далайла.
Той хлипаше.
– Можеш да вървиш с баща си – повтори тя.
Хенрик вдигна очи към Йоаким с изпълнен със сълзи, въпросителен поглед.
Йоаким пусна ръцете му.
– Всичко е наред, ще дойдеш с мен – каза той примирено, докато мислите бясно препускаха в главата му.
Хенрик можеше да реши да избяга у дома, при майка си, а той самият би бил затруднен, ако изникнеше някаква ситуация, с която да трябва да се справи бързо. А Хенрик беше издирван – Йоаким беше сигурен, че Анжелика е съобщила за отвличане, извършено от него. Освен това можеше да е опасно. И Дракона търсеше материала, който той щеше да вземе. А Йоаким нямаше представа дали те не бяха по петите на момчето, което щеше да му го продаде.
– Но е важно да правиш каквото ти казвам, Хенрик – обясни баща му. – И няма да можем да посетим мама. Не още. Имаме ли договорка?
Хенрик стисна устни, докато го гледаше с отчаян израз в очите.
Йоаким се опита да го хване за ръка, но Хенрик я дръпна, преди баща му да я стигне.
– Имаме ли договорка, Хенрик? Има нещо, което трябва да взема в Осло. – Той дишаше тежко.
– Едно момче току-що ми се обади. То е открило нещо, което Далайла е донесла със себе си в Норвегия, но което е... изгубила. Това момче каза, че ще ни го продаде обратно.
Изражението на лицето на младежа се промени. Той попи бързо очите си с едната си ръка.
– Какво е това нещо?
– Нямаме почти никакво време – напомни Йоаким. – По-късно ще ти обясня. Трябва да хванем самолета. – Той се обърна към Далайла. – Ти ще бъдеш в по-голяма безопасност тук. Хенрик и аз имаме нови паспорти... Далайла се усмихна.