— Хората от селото са ви домъкнали чак тук, на скалите, въпреки бурята, нали? Вързали са ви за кола и са ви оставили сама, за да умрете от моята ръка. — Той изръмжа нещо неразбрано. — Въпреки това имахте безсрамието да наречете мен чудовище.
Гуендолин потърси невидимите му очи и го прониза с поглед.
— Не разбирам как смеете да ги осъждате. Те просто реагираха на наглите ви изисквания.
Облачето дим, което достигна до нея, беше като полъх на темперамент.
— Исках дивеч и уиски. Не съм искал жена.
— Но това не е всичко — отговори сърдито тя. — В писмото ви пишеше и друго.
— Защо защитавате хората, които ви подхвърлиха на звяра без капчица угризение, като че сте чувал стари вещи?
— Защото са глупави, необразовани и заблудени. А вие сте просто един подъл самохвалко, който се е възползвал от глупавото старо суеверие и тероризира невинни хора.
Огънчето на пурата изчезна, сякаш я бе стъпкал в яда си.
— Може би са глупави, но в никакъв случай не са невинни. Имат повече кръв по ръцете си дори от дракона.
До преди секунда Гуендолин беше готова да се закълне, че мъжът в сянката е англичанин. Ала колкото повече се вълнуваше, толкова повече в гласа му звучаха гърлените шотландски звуци.
— Кой сте вие? — попита отново тя и гласът й потрепери.
— Може би аз трябва да ви задам този въпрос. Как да ви наричам?
Гуендолин бързо си възвърна смелостта.
— Отказвате да ми кажете кой сте, но аз разполагам с куп имена за вас, едно от друго по-хубави.
— Например подлец? Или самохвалко? Или може би шарлатан? — предложи през смях той.
— Негодник. Страхливец. Разбойник — продължи в същия тон Гуендолин.
— Моля ви се — отзова се развеселено той. — От вашата красноречива уста очаквах по-интересни определения.
Проклятието, което беше готово да излезе от устата й, щеше да засрами дори Айзи, но тя се овладя, като захапа до кръв долната си устна.
— Името ми е Гуендолин. Гуендолин Уайлдър.
Изведнъж в стаята се втурна вятър и изгаси свещите. В първия момент тя повярва, че драконът си е отишъл и я е оставил сама в мрака, но бързо разбра, че той беше останал в стаята. Беше съвсем близо до нея, макар че не я докосваше. Ароматът му я замая — мирис на подправки и санталово дърво, невероятно мъжествен и омагьосващ. Вече знаеше къде точно се намира.
Това беше неговата пещера. Неговите покои. Неговото легло.
— Защо точно вие? — В гласа му прозвуча странно настойчивост. — Защо са избрали точно вас?
В ушите на Гуендолин тези въпроси прозвучаха като целенасочена обида. „Защо не са ми изпратили някоя по-красива? Или поне по-тъничка? Някоя като Глинис, Неса или дори Кити?“
Тя затвори очи, благодарна, че той не можеше да види зачервените й бузи, и отвърна:
— Избраха мен, защото в Балиблис девици се срещат по-рядко дори от драконите.
Той помилва влажните й коси с коварна нежност и безмълвно й напомни, че беше много по-страшно да е във властта на мъж, отколкото на звяр.
— Хиляда фунта в злато? Това ли е цената, която днес плащат за невинността?
Той не изчака отговора, който тя и без това не можеше да му даде. Още един порив на вятъра, още по-дълбок мрак и Гуендолин разбра, че този път наистина си беше отишъл. Тя вдигна колене към гърдите си, обгърна ги с две ръце, устреми поглед към тавана, който не можеше да види, и се почувства сама като никога в живота си.
Драконът не се интересуваше особено от плахи девици. Колкото и нежна да беше плътта им, ухажването им изискваше търпение и благородство. А той не притежаваше нито едното от двете качества.
Докато вървеше към дълбините на крепостта, без да удостои дори с един поглед рушащите се стени и изсъхналите кървави следи, той проклинаше съдбата си. Не беше замислил изкусния капан, за да улови в него жена. Особено пък жена, която го подлудява с тялото си и на всичкото отгоре беше заела леглото му.
Когато я положи върху сините чаршафи, за да свали мократа ленена риза от вледененото й тяло, той искаше само да я стопли. Но когато разкри нежната й бяла плът, равнодушието, което обикновено му правеше добри услуги, отстъпи място на диво желание. Бе обхванат от треска, която бушуваше дълбоко в долната част на тялото му. Искаше да я милва, да я докосва навсякъде. Беше ужасно мъчително да гледа бледите, съвършено оформени гърди, а когато се улови, че е устремил поглед към кичурчето руси косъмчета между бедрата й, побърза да хвърли завивката отгоре й.
Докато бдеше в мрака и чакаше тя да се събуди, непрестанно се питаше дали е достатъчно звяр, за да изнасили една беззащитна жена.