Гуендолин направи крачка назад и се укори за смешното си поведение. Какво всъщност беше очаквала? Замайващо красив негодник с дяволска усмивка и пронизващ поглед? Тъмен принц, когото само целувката на невинна девойка можеше да освободи от грозното проклятие? Трябваше да изпитва облекчение, че той не беше чудовище, а просто мъж. Съвсем нормален мъж.
Гуендолин поклати глава и се запъти към отворената врата.
— Сбогом, милорд дракон — пошепна тя. — Не вярвам, че някога ще се видим отново.
— На ваше място не бих бил толкова сигурен. — Две топли ръце я хванаха за раменете, нежни пръсти се плъзнаха по ключицата й. — Точно обратното е вярно, скъпа моя. Трябва да свикнете с мисълта, че известно време ще ми правите компания.
6
— Обърнете се — заповяда драконът с арогантността на мъж, свикнал да му се подчиняват.
Гуендолин се изкуши да му се противопостави, но мекият натиск на пръстите му й подсказа, че при нужда той ще наложи волята си със сила и не се нуждае непременно от покорството й. Освен това не беше особено въодушевена от представата, че ще се наложи да се сражава с него, увита в проклетия чаршаф, който всеки момент щеше да падне от тялото й.
Вместо това тя се опита да събере малкото подробности в единен образ. Той беше поне една глава по-висок от нея, имаше ръце на аристократ, дълги, стройни пръсти, добре поддържани нокти и тънки черни косъмчета по ръцете. Тя вдъхна мириса му, смесен с аромат на пура, и се запита как можа да прояви такава глупост и да го сбърка с мъжа, когото бе ударила с кафеза за птици. Та нали самото присъствие на дракона караше всеки нерв в тялото й да вибрира!
В това време другият мъж изохка, надигна се и започна да разтрива тила си.
— Тази малка женичка добре ме нареди — отбеляза той и извади от джоба на жилетката си кърпичка, за да избърше какаото от лицето си. — Как не видях, че замахна!
— Жените почти винаги нанасят ударите си незабелязано — отвърна сухо драконът и огледа бъркотията в стаята. — Очевидно нашата гостенка не харесва сладки хлебчета и шоколад.
— По-скоро не й харесва да е затворена като птичка в клетка — възрази Гуендолин, опитвайки се да пренебрегне факта, че все още беше в ръцете му. Тя изправи гръб, но усети топлия му дъх на тила си и отново се сви.
— Нима не ви харесва да играете ролята на глезено домашно кученце?
— И най-разглезеното домашно кученце прегризва гърлото на господаря си, ако се отнасят лошо към него или не получава достатъчно внимание.
— Ще запомня предупреждението ви, милейди. Но бъдете сигурна, че винаги ще ви обръщам достатъчно внимание.
Преди Гуендолин да е разбрала смисъла на обезпокояващото му заявление, той се обърна към приятеля си.
— Аз ли да те представя, Тапър, или ти ще го сториш сам?
Тапър стана, изтупа праха и трохите от дрехите си и се поклони смутено.
— Тиодор Тапингъм, милостива госпожице, винаги на вашите услуги. Надявам се да ме наричате Тапър, както правят всичките ми приятели. — Кафявите му очи болезнено напомниха на Гуендолин за верния спаниел, с който баща й някога ходеше на лов.
— Гуендолин Уайлдър — отвърна хладно тя. — Боя се, че не мога да ви смятам за свой приятел, докато заедно със съучастника си ме държите като заложница.
— След като приключихме с учтивостите… — Драконът протегна ръка. — Дай си връзката, Тапър!
Тапър огледа объркано смешното парче плат.
— Много ли е смачкана.
Дълбоката въздишка на дракона развя косите на Гуендолин.
— О! — извика най-после Тапър, развърза връзката си и я сложи в ръката му.
Когато разбра какво бе замислил драконът, Гуендолин изпадна в ярост.
— Ако посмеете да махнете превръзката — предупреди я меко той, докато връзваше очите й, — ще ви вържа ръцете и чаршафът много бързо ще се озове на пода.
Гуендолин нямаше избор. Беше достатъчно унизително, че той я бе видял гола, но тя нямаше да му позволи да продължи тази игра в присъствието на червящия се Тапингъм.
Ако се отнасяше грубо с нея, щеше да й бъде много по-лесно да го мрази. Но той завърза очите й, като внимаваше да не дърпа косите й. Обаче когато я хвана здраво за рамото и я поведе към леглото, тя разбра, че търпението му беше на изчерпване.
— Излез, Тапър. Трябва да обсъдя нещо с мис Уайлдър. Насаме.
— Не бива да й се сърдиш, приятелю — заговори примирително Тапър. — Ако бях малко по-внимателен…
— Ако беше малко по-внимателен, нямаше да нахлупи на главата ти цял кафез за птички вместо красивата ти шотландска шапка. Моля те, не се дръж като развълнувано слугинче! Нямам намерение да сторя зло на гостенката ни. Няма да я подложа на мъчения, нито ще я опозоря. Въпреки това…