Вратата се затвори бързо зад Тапър. Гуендолин усети зад коленете си ръба на леглото и чу командата на дракона.
— Седнете!
Тя го послуша, вирнала обидено брадичка.
Чу го да се разхожда напред-назад с отмерена крачка.
— Вероятно разбирате, мис Уайлдър, че неочакваната ви поява в Уейкрейг Касъл е неприятна и за мен, не само за вас. Ако можех, щях да ви пусна да си отидете. Вие отклонявате вниманието ми, което е не само излишно, но и вредно.
— Мога да ви уверя, че у дома имат нужда от мен. Защо просто не ме върнете при близките ми? — попита тя с надеждата, че първото беше вярно.
— Защото тук аз съм пленник, също като вас. И няма да допусна да унищожите всичко, за което работих през последните месеци. — Той помълча малко, за да се успокои, и продължи с предишната безстрастност: — Ще останете моя гостенка, докато приключа с делата си в Балиблис.
— Ваша гостенка? — повтори язвително тя и се изсмя злобно. — Всички свои гости ли затваряте в помещения без врати? И какви „дела“ може да има мъж като вас в нашето забравено от бога шотландско село? Тук останаха да живеят само хората, които са или твърде бедни, или твърде упорити, за да отидат другаде! — В този миг й хрумна нещо ново. — Да не би да сте тук заради старото проклятие? Сигурно вие и мистър Тапингъм сте чули за нашето проклятие и сте си помислили, че селяните от Балиблис са лесна плячка?
Мъжът закрачи по-бавно.
— Мисля, че си спомням нещо подобно. — Той направи пауза и тя си представи как красивите му пръсти се плъзгаха замислено по брадичката. — А, да, сетих се. Значи водачът на вашия клан е проклел добрите хорица от Балиблис на смъртното си легло? Кажете ми, мис Уайлдър, какво са сторили членовете на клана, та да заслужат подобна съдба?
— Те са наказани не заради онова, което са направили, а защото нищо не са направили. — Гуендолин сведе глава, благодарна, че той не можеше да види срама в погледа й. — Господарят на нашия клан беше таен привърженик на Бони принц Чарли и делото му. Когато след поражението си при Кулодън принцът потърси убежище, Маккълог му предложи да се скрие в Уейкрейг Касъл.
— Благороден жест, макар и наивен.
Гуендолин вдигна глава.
— Наивен ли? Не, не вярвам. Маккълог беше прекрасен човек. Осмеляваше се да мечтае за свободна Шотландия, без английската тирания. За обединена Шотландия под знамето на законен крал.
— Но на каква цена, мис Уайлдър? Колко лесно и най-прекрасната мечта се разпада на пепел, ако я погледнем трезво на дневна светлина…
Гуендолин беше готова да протестира, но в гърлото й заседна буца. Не можеше да защитава мъртвия господар на клана, докато се намираше сред руините на замъка му. Отново сведе глава и пристегна чаршафа около тялото си.
— Херцог Къмбърленд откри скривалището на принца. Не знам по какъв начин. Чарли успя да избяга под закрилата на мрака, но Къмбърленд реши да накаже жестоко нашия господар за предателството към английската корона. Войниците му изтеглиха оръдията по скалите и бомбардираха замъка.
— Предполагам, че лоялните мъже от клана са се притекли на помощ на господаря си и са изпратили в ада всички червени мундири, осмелили се да вдигнат меч срещу предводителя на клана? Даже чувам боя на барабаните и призивите на гайдите…
— Кланът не се притече на помощ на господаря си — отговори тихо Гуендолин. — Маккълог трябваше да се защитава сам.
— Нищо чудно, че ги е проклел — изсмя се цинично драконът.
— Уплашиха се! — извика Гуендолин. — Всеки мъж, всяка жена и всяко дете в селото знаеха защо наричаха Къмбърленд „кръвопиеца“. Знаеха, че при Кулодън е наредил да избият всички ранени и земята се е напоила с шотландска кръв.
— Значи хората от Балиблис са се барикадирали в къщурките си, докато Къмбърленд е изклал водача на клана и семейството му. — Безчувственото изявление беше наситено с презрение.
— Надяваха се, че ако не се намесят, Къмбърленд ще ги пощади.
— И какво стана? Как постъпи херцогът?
— Никой не бе убит в леглото си, къщите им не бяха сравнени със земята. — Гуендолин беше цялата изчервена и знаеше, че превръзката на очите не може да скрие срама й. — Жените и дъщерите им не бяха изнасилени, не се роди нито едно дете на английски войник.
Драконът продължаваше да ходи напред-назад и тя се вслушваше замаяно в стъпките му.
— Обаче короната е конфискувала всяка златна монета, която са успели да спестят. Всичко, което ги е споявало като клан, е било забранено — тартаните, оръжията, религията. Всички млади и силни мъже са напуснали Балиблис. А останалите са прекарали следващите петнадесет години в страхливо взиране към небето и в очакване проклятието да се стовари върху главите им. И накрая ангелът на отмъщението долетя от небето, за да ги отнесе в ада.