— Откъде знаете всичко това? — пошепна Гуендолин.
— Може би тъкмо аз съм този ангел. — Той се изсмя още преди тя да е разбрала кого от двама им подиграваше. — Или пък съм само хитър малък дявол, похарчил малко пари за уиски в кръчмата на едно западнало шотландско село, трогателно с простотията си. Може би някой от селяните ми е издал тайната на Балиблис, без да забрави да спомене хилядата фунта, които някой от вас е получил за предателството. Може би дори ми е разказал, че гербът на клана Маккълог е дракон, който бълва огън.
— Може би наистина е така — кимна тя, защото много й се искаше да му вярва. — Всеки знае, че на света няма по-бъбрив човек от пиян шотландец.
— Ако можехте да видите Тапър след няколко чашки портвайн…
— Не изпитвам нужда да го видя. А това е още една причина да ме пуснете да си отида.
— Мисля, че се разбрахме по този въпрос.
Гуендолин си представи обърканото лице на баща си, който нямаше да разбере защо тя не идва да му помогне да се облече и да му поднесе утринната каша.
— Тогава помислете поне за близките ми! Не ви ли е грижа как се чувстват те сега? Нима искате да ме смятат за мъртва?
— А къде беше прекрасното ви семейство, когато онази груба тълпа ви довлече тук? — попита обвинително той.
Баща й — в леглото с хубава топла тухла. Сестрите й — заети да й благодарят за жертвата, да се кълнат във вечна вярност и да обещават, че Лаклан ще напише песен в нейна чест. Гуендолин преглътна мъчително. Мълчанието й беше достатъчно красноречиво.
— Така си и мислех — промърмори мъжът. — Според мен тук вие сте на по-сигурно място, отколкото при вашите хора.
Това е мръсна лъжа, помисли си възмутено Гуендолин.
— А ако обещая да не казвам нищо за непочтените ви игрички?
Не беше подготвена за сладкия ужас да усети пръстите му върху бузата си.
— Не ме лъжете, мис Уайлдър.
Палецът му се плъзна по долната й устна, тя затвори очи под превръзката и се опита да си втълпи, че той не е в състояние да я развълнува.
— Защо поне не се опитате да ми повярвате? — пошепна тя. — Мисля, че говоря убедително.
— Наистина сте убедителна — отговори със същия тон той. — Но аз отдавна вече не вярвам на никого, а нещо ми казва, че трябва да съм луд, ако започна да вярвам първо на вас. — Той се отдели от нея и продължи с предишния хладен тон: — Ако обещаете, че няма отново да го проснете в безсъзнание, ще ви изпратя Тапър с нова закуска. Предполагам, че докато сте тук, ще имате нужда и от някои други неща.
Гуендолин скочи, метна края на чаршафа през рамото си и вирна брадичка в посоката, където предполагаше, че се намира той.
— Ще ми трябват много неща. Би трябвало веднага да удвоите исканията си за храна. Както виждате, аз съм жена с голям апетит и очаквам да отговорите на нуждите ми.
Драконът май се беше задавил, защото гласът му пресекваше.
— За мен ще бъде безкрайно удоволствие да утоля глада ви. Надявам се да останете доволна от мен.
— А аз се надявам, че не очаквате през остатъка от пребиваването си тук да остана увита в тези… дрипи. — Не беше нужно да му казва, че коприненият сатен беше истинска благодат в сравнение с грубия лен и вълната, които беше свикнала да носи.
— Но разбира се, че не. Можете по всяко време да ги захвърлите.
— Освен това са ми нужни забавления, за да си убивам времето. Знайте, че мразя да шия и тъка, предпочитам хубавите книги. Хората в селото знаят, че поглъщам по две на ден.
— Пак се върнахме на чудесния ви апетит.
Ако не беше убедена, че в момента, когато посегнеше да свали превръзката, той щеше да й върже ръцете на гърба, тя щеше да го направи. И то само за да си достави удоволствието да го дари с унищожителен поглед.
— Желаете ли още нещо, мис Уайлдър? — попита той. — Да се погрижа ли и за музикални забавления? Може би да поръчам цигулковия квартет, който наскоро триумфира във Воксхол?
— Благодаря, мисля, че нямам нужда от музика. — Когато той стигна до вратата, тя добави многозначително: — Поне засега.
После падна тежко на високото легло и се постара да изглежда колкото се може по-величествена. И сигурно щеше да го постигне, ако беше преценила правилно разстоянието и не беше паднала на пода, право в локвата студен шоколад.
Гръмкият му смях отекна болезнено в ушите й.
Вбесена, Гуендолин смъкна превръзката от очите си, но драконът вече бе изчезнал.