— Вече няма полза. Злото е станало.
Лаклан пусна облекчения Тавис на земята, а Рос възмутено разтърси глава.
— Какво ще правим сега? — попита Марсали и притисна бебето си до гърдите.
Албърт погледна пергамента в ръцете си и дългото му лице се изопна решително.
— Ще събираме яйца и ще доим кравите. Трябва да нахраним дракона.
Вторият ден на Гуендолин в пленничество започна с глух удар и тихо проклятие. Тя седна в леглото, приглади назад разбърканите си коси и успя да види как някой се измъкна през вратата. Искаше да запрати нещо подире му, но онова, което видя в бледата светлина на утрото, която падаше през решетката на прозореца, беше толкова смайващо, че тя моментално забрави гнева си.
Беше готова да отметне завивката, но в последния момент се сети, че беше по Евино облекло. Уви се отново в омазания с шоколад чаршаф, скочи от леглото и разтърка очите си, за да се увери, че не сънува.
Докато беше спала, някой се бе промъкнал в покоите й и бе превърнал стаята в кулата в помещение, достойно за принцеса. Очевидно драконът имаше на разположение дузина усърдни джуджета, които се подчиняваха на всяка негова дума. Нищо чудно, че не беше чула топуркането на малките крачета по пода.
Гуендолин обиколи помещението, докосвайки внимателно новите вещи в него. Под прозореца беше поставена маса, покрита с бяла коприна. Удобният стол пред нея я приканваше да седне и да се наслади на разнообразните ястия, в сравнение с които вчерашната й закуска беше направо бедняшка. Чиния с печени ябълки, варени яйца, пресни масленки и овесени сладкиши, които ухаеха съблазнително. Гуендолин хапна една сладка, но за пръв път откакто се помнеше, не се поддаде на кулинарната съблазън.
Прахът и паяжините бяха изчезнали, камината беше напълнена с дърва. На перваза чакаше цинкова запалка. В канделабрите бяха втъкнати нови восъчни свещи.
На висока кръгла масичка бяха оставени порцеланов леген, купчина чисти кърпи и стомна с гореща вода. Можеше да се очаква, че водата ще мирише на санталово дърво и подправки, но тя ухаеше сладко на цветя.
Гуендолин изля малко вода в легена и напръска лицето си. Но това не й помогна да се събуди от съня, в който се бе превърнал животът й.
Сънят стана още по-прекрасен, когато откри в ъгъла на помещението купчина книги. Стари книги с овехтяла кожена подвързия и излинели конци, но това правеше думите по страниците им още по-ценни. Вторият том от събраните съчинения на Джонатан Суифт, първото издание на „Кражбата на къдрици“ — комична героична поема от Поуп и „Роксана“ от Даниел Дефо. Но най-ценната книга без съмнение беше „Трактат за математическия проблем на флуксията“ от Колин Маклаурин, която очевидно никога не беше отваряна.
Гуендолин седна на пода и взе книгите в скута си. Можеше да остане цял ден така и да ги разлиства с удоволствие, но цветното петно в другия ъгъл привлече вниманието й. Като водена от невидима ръка тя стана и се запъти нататък, все по-уверена, че сънува.
Още не беше осъзнала напълно, че е станала, когато падна на колене като смирена молителка пред свещен олтар. Не можа да устои на изкушението и зарови и двете си ръце дълбоко в сандъка. Извади нещо от поплин на розови и бели ивици, след него избродирана фуста с рюшове. Следващото беше бяла муселинена рокля с яркочервени панделки, а после километри плисирана синя тафта. Когато притисна елегантната вечерна рокля до гърдите си, Гуендолин изведнъж се събуди от опиянението, в което беше изпаднала.
Пусна роклята на пода и въздъхна дълбоко. На света нямаше шивач, който би ушил толкова красиви рокли за жена с нейните размери. Тези неща се правеха за мършави красавици като Глинис и Неса. Гуендолин се усмихна меланхолично, като си представи радостните крясъци на Кити при вида на тези празнични одежди.
Трябваше веднага да затвори капака, но не можа да устои на изкушението и пъхна ръцете си в мекия, пухкав кожен маншон. На младини майка й беше носила такива одежди всеки ден. Въпреки това Леа Уайлдър никога не беше съжалила, че трябваше да изостави лукса, в който беше отраснала, за да се омъжи за смелия, весел управител на шотландския благородник от далечните сини планини. Когато дойде да живее в Шотландия, тя взе със себе си само вярната си слугиня Айзи. Всеки път, когато съпругът й обещаваше, че един ден пак ще живее в лукс и богатство, тя го прегръщаше и го целуваше с любов. Обичта ти и красивите ни дъщери са единственото богатство, което ме интересува, заявяваше категорично тя.
Гуендолин бързо избърса сълзите си. Откъде ли драконът беше взел тези хубави дрехи, запита се тя и помилва една кадифена яка. Колко ли села беше ограбил, преди жадният му поглед да се спре върху Балиблис. А може би искаше да я подиграе с тези непривични за нея одеяния?