Мъжът не се развесели ни най-малко.
— Някога хрумвало ли ви е, че повечето дами от моето обкръжение носят тези неудобни помощни средства, за да изглеждат така, както изглеждате вие? — попита глухо той. — По-женствени, по-закръглени… по-примамливи за мъжките ръце?
Даже да искаше, Гуендолин не можеше да отговори на въпроса му. Задъхваше се. Беше благодарна, че не беше увита само в чаршафа, защото сигурно щеше да го изпусне.
Неловкостта й не го притесни.
— Честно казано, нямаше да забележа, че имате малко повече плът по костите си, отколкото изисква модата, ако постоянно не ми го напомняхте.
Когато най-сетне си възвърна дар слово, Гуендолин се ядоса ужасно на дрезгавия си шепот.
— Исках само да ви спестя неудобството да го установите сам.
— Много мило от ваша страна — отвърна равнодушно той. — Освен това си спестихте неудобството да чуете от устата ми няколко нетактични думи. Така правят всички нормални хора.
Гуендолин седна като свещ в леглото, надявайки се, че той не може да види сълзите в очите й.
— Вие май забравихте, сър, че не сте обикновен смъртен, а чудовище?
Очакваше остроумен отговор, но не и че той ще излезе от сянката и ще й покаже част от лицето си.
Застана пред леглото й и потопи двамата в дълбока сянка. Плъзна палец по бузата й и улови сълзата, която се стичаше към брадичката.
— Някога хрумвало ли ви е, мис Уайлдър, че ние двамата с вас имаме нещо общо — и вие, и аз сме прокълнати същества. Аз съм дракон, а вие сте девица. Още от древни времена девиците са притежавали магическа сила. Омагьосват еднорози, разрушават проклятия… — Гласът му беше само дрезгав шепот. Гуендолин не смееше дори да диша. — … отнемат силата на мъжете. Ще видим кой е по-силен — вие или аз.
Последното, което беше очаквала, все пак се случи: той се наведе и притисна устни в нейните. Целувката беше суха, почти невинна, но разпали дълбоко в сърцето й копнеж и желание. Когато той се обърна да си върви, тя беше готова да го сграбчи за ризата и да го върне.
Незнайно как Гуендолин успя да се изправи на крака и се вкопчи в стълба на леглото. Не можеше да го остави да изчезне безследно в мрака.
— Ако наистина притежавах магични сили, целувката ми трябваше да превърне звяра в човек.
Мъжът спря на прага. Лицето му остана скрито в играта между сенките и лунната светлина.
— Забравяте, че не вие ме целунахте, а аз вас. За да ме освободите от тъмната магия, трябва вие да ме целунете.
Той остави Гуендолин сама с това дръзко предизвикателство и изчезна отново в нощта, която го беше родила.
Драконът стоеше в най-високата точка на Уейркрейг Касъл и гледаше морето с очите на мъж, който вече не намира утеха в борбата между прилива и отлива. Зад бреговата ивица, където се удряха вълните, мастиленосинята вода изглеждаше мека като кожата на жена, но драконът не се остави да бъде заблуден. Под меко накъдрената водна повърхност дебнеха скали и остри ръбове, които можеха да изтръгнат сърцето от тялото на мъжа.
Той сложи ръце върху каменния парапет, който го разделяше от бездънната пропаст под него. Погледна към луната, която кокетираше с облаците и оставяше ярки петна по нощното небе, и се запита кога щеше да се научи да избягва този измамен блясък.
Грозни обстоятелства бяха направили от него твар на нощта, а с глупостта си той беше повярвал, че ще укроти мъчителното безпокойство, като отиде да погледа спящата пленница.
Тя дишаше дълбоко и равномерно като дете, на устните й играеше плаха усмивка, която смекчаваше коравата линия на брадичката. Русите кичури падаха в безредие покрай лицето й — глупавото боне, което беше измъкнала от сандъка, не беше в състояние да ги укроти.
Когато тя най-сетне се събуди, той не беше в състояние да произнесе със сухите си устни нито една дума на копнеж и желание.
Трябваше да избяга, преди лунната светлина да го издаде, но остана и продължи да й се подиграва, да си играе с нея, докато гордите й очи се напълниха със сълзи. Тогава отиде при нея, като рискува гордостта и анонимността си под измамната лунна светлина.
Ала това не беше нищо в сравнение с последната му лудост — да притисне устните си върху нейните. Искаше да си открадне само малка глътка нектар — само няколко капчици след дългото въздържание. Нямаше друг избор, освен да я хвърли в леглото и да вкуси с език сладката й уста.