Гуендолин си представи каква вкусна хапка представлява в момента, с безпомощно ритащи крака, докато висеше наполовина навътре, наполовина навън. Пое дълбоко въздух и отчаяно се изтегли напред, за да освободи хълбоците си. Но не се помръдна нито на сантиметър. Не само, че не можеше да се придвижи напред, ами не можеше да се върне и назад.
Заплашителното топуркане на тигровите лапи изведнъж замлъкна. Гуендолин престана да рита и затаи дъх. Нещото с лекота скочи от пода на масата и от масата на стола. Тя присви очи, стисна здраво зъби и зачака най-големият плъх, виждан някога в Шотландия, да забие острите си зъби в меките й стъпала.
Нещо помилва босите й пети — плюшено топло и меко като агнешка кожа. Гуендолин отвори широко очи, когато до ушите й достигна и друг шум, мек и ясен като плискането на морските вълни — дълбоко, гърлено ръмжене.
Тя беше толкова заета със звяра в стаята си, че не бе чула как вратата се е отворила. Развеселен глас коментира сцената с безкрайно обидните думи:
— Винаги съм го казвал, Тапър — тази стая има най-прекрасната гледка в целия замък.
9
Последното, което драконът беше очаквал да види при влизането си в стаята на пленницата, беше разкошният, добре оформен задник на мис Уайлдър в рамката на прозореца.
На зазоряване той най-сетне потъна в дълбок сън без сънища, но скоро бе събуден от задавен женски вик. Обърна се на другата страна и нахлупи възглавницата върху главата си, опитвайки се да повярва, че това е само отклик на един от многото кошмари, които го преследваха след идването на това място. В следващия миг обаче остър писък го изтръгна от обятията на съня и той се изправи като свещ в жалката си постеля.
Уплашен, че пленницата му е решила да се самоубие, той навлече набързо ризата и кожения панталон и се втурна като луд нагоре по стълбите. Обърканият Тапър го следваше по петите. Драконът толкова бързаше да стигне при Гуендолин, че забрави да скрие лицето си.
Очевидно мис Уайлдър беше направила опит да посегне на живота си, но не по толкова трагичен начин, както се беше опасявал. Поне не по отношение на него и Тапър.
Ритащите й крака, едва покрити от нощницата, не стигаха до импровизираната стълба от масата и стола и пред двамата мъже се разкри красивата гледка на съвършено оформените й прасци. Драконът се обърна към Тапър и видя, че безгрижните му кафяви очи са се закръглили от учудване.
Той устоя на изкушението да плесне с ръце пред лицето му, хвана го за лакътя и го изведе от стаята.
— Най-добре се качи на площадката и се опитай да я избуташ навътре.
Тапър не се съгласи толкова лесно.
— Тази страна ми се струва много по-привлекателна. Не е ли по-добре аз да…
— Направи това, за което те помолих — прекъсна го решително драконът и го бутна доста грубичко към стълбата.
Тапър се нацупи като обидено дете и се примири със съдбата си. Драконът се обърна отново към стаята. Много по-странен от притесненото положение на мис Уайлдър беше фактът, че Тоби се беше покачил на облегалката на стола и притискаше голямата си глава към глезените й. Драконът наостри уши и се вслуша невярващо. Проклетото животно мъркаше доволно!
Когато господарят му се приближи до масата, котаракът помръдна презрително уши и освободи полесражението. Гуендолин висеше на прозореца. Мълчанието й му даде да разбере, че знае кой стои зад нея.
— Мисля, че сте забравили чадърчето си, мис Уайлдър — рече той и попипа рюшовете от дантела. — Без него ще ви е още по-трудно да полетите.
— Надявам се да се разбия в някоя скала — отвърна тя със задавен, но ясен глас. — Това ще ми спести проклетите ви подигравки.
Драконът избухна в тих смях.
— Да се опитам ли да ви изтегля навътре?
— Не, благодаря. Предпочитам другата посока.
Мъжът махна стола и се покачи гъвкаво на масата. Гуендолин продължаваше да рита с крака, без да намери опора. Той я хвана за глезените, за да я укроти.
— Моля ви, мис Уайлдър, не се страхувайте. Всичко е наред. Ето, хванах ви.
Гуендолин се ядоса още повече. Нищо не беше наред. Докосването му беше застрашително. Драконът мъркаше по-сладко от проклетия котарак, но тя знаеше, че това е блъф. Топлите ръце върху голите й глезени внушаваха сигурност, но в действителност я заплашваше голяма опасност. Гневът й нарасна, когато се сети, че беше пропуснала да си сложи бельо под нощницата. Ако тези силни, стройни пръсти се отклоняха от правия път…
— Тапър идва от другата страна — уведоми я любезно той. — Първо трябва да слезе до долу и да се изкатери по няколко скали, за да стигне до вас. Това ще му струва няколко минути. Но може би аз ще се справя по-бързо, като хвана краката ви… — Ръцете му бавно се плъзнаха по прасците.