— Не! — извика Гуендолин и зарита сърдито. — Предпочитам да изчакам намесата на мистър Тапингъм, ако нямате нищо против.
— Докато чакаме, бихте ли ми обяснили как се озовахте в това… хм… неприятно положение?
Тя въздъхна тежко.
— Когато се събудих, на леглото ми имаше звяр.
— Сигурно е бил Тоби. Негодникът се е промъкнал в стаята ви, когато съм затварял вратата.
Гуендолин се искаше да си спомня нощното посещение на дракона, особено смущаващото сливане на устните им в грешна целувка. Това не биваше да се случва.
— Страх ли ви е от котки? — попита той.
— Напротив, обичам ги. — Гуендолин никога нямаше да признае, че е сметнала котарака за същество от приказките. — Помислих, че е… плъх.
Драконът отново се изсмя тихо.
— Ако се събудя и намеря в краката си плъх с тегло дванайсет и половина килограма, сигурно и аз ще скоча от най-близкия прозорец.
Гуендолин спря да диша, защото пръстите му рисуваха странни шарки върху голата й кожа.
— Според мен трябва да направя опит да ви изтегля. Тапър явно не напредва.
— Не, недейте, мисля, чу го чух да идва — извика радостно тя, макар че чу само далечно охкане и ядно проклятие.
Естествено драконът не се съобрази с желанието й и ръцете му хванаха здраво хълбоците й. Само след едно дръпване на мускулестите му ръце тя се плъзна в прегръдката му. Изведнъж се озова стегната в клещи от стомана и кадифе. Той бе обгърнал с две ръце талията й, хълбоците му се притискаха в меките й задни части. Висящите краища на ризата показваха, че е забравил да я закопчее. Ако се обърнеше, бузата й щеше да се допре до голата му гръд. Кожа до кожа.
Но той нямаше да го допусне. Колкото и да беше замаяна, тя осъзна, че и той беше пленник като нея.
— Май сега аз се озовах в неприятно положение — отбеляза сухо той.
— Какво има, милорд? — попита тя. — Нямате ли превръзка в джоба си?
— За съжаление я извадих, за да направя място за белезници и камшик.
— Защо не помолите мистър Тапингъм да ви услужи с вратовръзката си?
— Точно това ще направя, когато малкият некадърник най-после се изкачи на площадката…
Скоро след това Тапър наистина се появи под прозореца, но беше още достатъчно далеч, за да не чуват ясно не особено приличните му проклятия.
Котката се възползва от ситуацията, като скочи на масата и се промуши през лабиринта от глезени.
— Тоби май се е влюбил във вас — отбеляза драконът. — Никога досега не съм го чувал да мърка. Той е едно заспало чудовище.
Котката енергично заби глава в крака на новата си приятелка.
— Толкова е грамаден, че се изненадвам как не съм го сметнала за булдог — усмихна се Гуендолин.
Драконът свали едната си ръка от талията й и я плъзна към ключицата й. Тя потрепери от неясно предчувствие.
— Слава богу, че сте се уплашили от Тоби — пошепна в ухото й той. — За миг си помислих, че сте решили да ми избягате.
— Можете ли да ме обвините, ако го бях направила?
— Всъщност не — отговори безгрижно той. — Но въпреки това щях да се ядосам.
Гуендолин беше забравила добродетелното боне и си спомни за него едва когато той бързо го махна от главата й. Косата й се спусна на копринени вълни по раменете и драконът зарови лице в русите къдрици. В слабините й пламна желание и тя затвори очи, обзета от страх.
— Ако ме пуснете, сър, обещавам ви да не правя опити да видя лицето ви — пошепна задъхано тя. — Ако сте ранен във война или имате грозен белег по рождение, поради което се стараете да се скриете от моя поглед, аз съм длъжна да уважа желанието ви за дискретност. Уверявам ви, че съм жена, която държи на думата си.
— Надявам се, че и аз съм мъж, който може да удържи на думата си — промърмори той и разкри тила й.
Гуендолин сигурно щеше да издържи докрай, ако той я беше докоснал с пръсти. Вместо това той помилва чувствителната кожа под косите й с уста. Влажните, топли мъжки устни се плъзнаха по тила й в мека, сладка милувка. Никога не си беше представяла, че е толкова прекрасно да бъде целувана от дракон. Искаше й се тази милувка да продължи вечно, дори ако това означаваше драконът да я погълне без остатък.
Когато устните му продължиха напред, тя затрепка с ресници, затвори очи и неволно отметна глава назад.
С неустоима смесица от нежност и сила драконът сложи ръка под брадичката й и наклони лицето й съвсем леко към своето, за да може да докосне устните й със своите.
Гуендолин беше девица, но устата й знаеше как да отговори на мъжката целувка. Драконът я завладя, огненият му език проби меките устни и всеки нерв на тялото й запламтя. Гърдите й изтръпнаха, връхчетата им се втвърдиха. Той я притисна още по-силно към себе си и потри хълбоците си в нейните.