Не обичаше особено опасностите, ала когато положението ставаше драматично, буквално разцъфтяваше. Драмите бяха рядкост в живота му, но когато преди две години срещна дракона в игралния салон, ситуацията коренно се промени. Дотогава се отегчаваше от безцелното си съществуване и се страхуваше от скандалите, което в крайна сметка го доведе дотам, че опря дуелния пистолет в слепоочието си. Макар никой от двамата да не споменаваше онази нощ, Тапър подозираше, че драконът е наясно с факта, че той никога не би събрал смелост да натисне спусъка.
Без намесата на приятеля си той щеше да се озове в затвора за длъжници или да се напие до смърт в комфортната си лондонска квартира, а единствените му развлечения щяха да си останат кратките романтични връзки е лоши актриси и предразположението към подагра и диспепсия, наследени от баща му. Единственият опит на виконта да му купи офицерски патент в кралската флота завърши с катастрофа. Още при първото си излизане в морето Тапър се разболя от морска болест и изля съдържанието на стомаха си върху парадното палто на адмирала. За нещастие адмиралът беше стар приятел на баща му. Морската болест постепенно изчезна, но презрението на баща му си остана.
Много му се искаше баща му да може да го види в този момент — как се промъква през гъсталака, целият в черно, без да се докосва до листата на дърветата и да чупи тънките клончета. За първи път в живота си имаше истинска задача. Когато храстите се разредиха и трябваше да прибягва от дърво до дърво, Тапър се учуди сам на себе си — вече не стъпваше тежко, като преди, а се движеше гъвкаво и безшумно.
Когато прескочи поредната дупка, наметката му се раздели и му вдъхна чувството, че може да лети. Надяваше се, че драконът няма да се разсърди, задето бе взел назаем наметалото му. В крайна сметка то беше необходимият завършек на маскарада му.
Той остави гъсталака зад себе си и хукна право през полето към пасището, осеяно с камъни, докато стигна до зида, който щеше да го скрие от селото. Претърси гъстата трева за удобно място, където можеше да запали димката. Яркият огън и кълбата пушек щяха да измъкнат селяните от леглата и да ги накарат да повярват, че драконът няма намерение да ги остави на мира.
В това беше очарованието на заговора им. Селяните от Балиблис бяха толкова суеверни, толкова измъчвани от чувство за вина, че той трябваше само да поръси семето на страха в душите им, за да ги убеди, че в живота им се е намесила ужасна, свръхестествена сила. Когато млякото им се вкисваше, когато бебетата плачеха от колики или котката плюеше снопчета вълна, това със сигурност беше дело на дракона.
Тапър остави гърнето на обрасло с трева хълмче, извади запалка от джоба си и избухна в тих смях. Щом селяните бяха толкова глупави да смятат сярата и пушека за огнения дъх на дракона, значи не заслужаваха нищо по-добро от една безсънна нощ. Той удари кремъка в запалката и фитилът в гърнето затлея.
— Ти ли си, Нийл? Когато се събудих, те нямаше. Защо ме остави сама в гората?
Изненадан от звънкия женски глас, Тапър скочи. Запалката изпусна последните си искри. Той се обърна предпазливо към жената, която го бе заловила на местопрестъплението.
— О, вие не сте Нийл! — извика възмутено тя и отстъпи крачка назад.
— Не, не съм. Ако бях, със сигурност нямаше да те оставя сама.
Обляна от лунната светлина, пред него стоеше дръзка малка елфа с нежна бяла кожа и разрошени черни къдрици. Полата й беше цялата на петна, корсажът развързан, но това я правеше още по-привлекателна. Изглеждаше като малко момиченце, което си играе на жена.
Жена, чиято розова, едва напъпила уста още е подута от целувките на друг мъж, помисли си кисело Тапър.
Тя опря ръце на хълбоците си и го погледна изпитателно.
— Никога не съм ви виждала в Балиблис. А аз познавам всички мъже, които живеят там.
Тапър се покашля, съобразявайки какво да отговори.
— Знаех си, че ще кажеш това.
Момичето явно се почувства неловко, защото се зае да прибира корсажа си.
— Моля ви, не мислете, че винаги ходя в този вид. Просто тази нощ малко… полудувах.
Тапър с мъка откъсна поглед от меката закръгленост на гърдите й. Гласът му подрезгавя.
— Някога и аз обичах да лудувам. Веднъж, когато си бях пийнал повече, паднах от коня и се озовах право в скута на една дама, излязла на разходка с файтона си.
— И прие ли ви дамата?
Тапър се наслади в продължение на цяла минута на топлите й кафяви очи, докато му стана ясно, че тази шотландка флиртуваше с него. С него! Тиодор Тапингъм, жалкия син на един незначителен виконт.
— Толкова беше възхитена, че се развика за полиция и ме удари с чадърчето си по главата.