Отговорът му я разсмя. Тя го огледа още веднъж, очевидно впечатлена от копринената черна риза с дантелена яка и набрани ръкави. Непознатият носеше тесен панталон до коленете и блестящи ботуши, които ужасно му стискаха, но заедно с наметката го правеха неотразимо елегантен.
Щом стигна до лицето му, усмивката й угасна. Очите й се разшириха от ужас и тя се отдръпна.
— Знам кой сте! Вие сте драконът!
Страхопочитанието в очите й забрани на Тапър да отрече. Никоя жена не го беше гледала по този начин.
Без да помисли какво прави, той се изпъчи и отговори гордо:
— Да, момиче, аз съм.
Нямаше да се изненада, ако тя се бе разпищяла и беше хукнала да бяга, нито ако се беше отвърнала отвратено от този странен дракон, оказал се англичанин с оредяваща коса и коремче. Вместо това тя се хвърли към него и заудря с юмручета по гърдите му.
— Вие! Вие сте проклетият дракон, дето погълна сестра ми!
Когато юмрукът й удари стегнатия му корем, той изпусна въздуха от дробовете си и се чу силно пуфкане. Отчаян, той се опита да я накара да замълчи, преди да е събудила цялото село. Притисна я до себе си и затисна устата й с ръка.
— Не съм изял сестра ти — изсъска в ухото й той. — Мога да ти докажа, че е жива. Тя ми разказа за сестрите си. Ти сигурно си Катриона, най-малката. Но ти викат… как беше, Кати или Кет? — Докато трескаво се опитваше да си спомни галеното име на момичето, тя заби острите си зъбчета в дланта му и той едва не извика.
— Аз съм Кити! — изплака тя и се изви в ръцете му като разгневено тигърче. По нищо не приличаше на котенце, както обещаваше името й.
— О, да, разбира се, че беше Кити! Как можах да забравя? Ти си Кити, а сестрите ти са Гленда и… — Той щракна с пръсти. — Нели, да, Нели! Живеете с баща си в господарската къща на селото. Когато играете вист, на него никога не му стигат картите.
Кити престана да рита и хапе, но в очите й все още святкаше гняв.
— Сестрите ми се казват Глинис и Неса. А татко не играе вист. Обича само фараон. Не умее да лъже, но Гуени казва, че трябва да го оставяме да печели, за да се развесели. — Тя се залепи за гърдите му, най-сетне осъзнала смисъла на думите му, и въздъхна дълбоко. — Гуени… Възможно ли е? Наистина ли е още жива?
— Жива е и се чувства много добре — отговори меко Тапър и помилва главичката й. — Тя е гостенка в моя замък, носи красиви дрехи, яде само хубави неща и чете всичко, от което се интересува.
Кити се отпусна. Копринените й ресници затрепкаха, сякаш беше готова да заплаче. Тапър беше толкова развълнуван, че ако от прекрасните й очи се беше отронила само една сълза, също щеше да се разплаче.
Ала тя укроти треперенето на нежната си брадичка и го погледна с необичайна за възрастта й циничност.
— Кой би помислил, че Гуени ще свърши като ваша метреса, вместо да ви послужи за храна…
Тапър направи крачка назад и отговори сърдито:
— Уверявам те, че тя не е нито едното, нито другото. Не съм компрометирал сестра ти. Добродетелта й е непокътната като в деня, когато я оставиха вързана в двора на замъка. — Като си припомни пламенната целувка, на която беше станал свидетел сутринта, той изпита несигурност — твърдението му можеше скоро да бъде оборено.
Кити въздъхна и поклати глава.
— Колко жалко! Ако някога е имало жена, която трябва да е благодарна за обезчестяването си, това е нашата Гуени.
Шокиран от откровеността й, Тапър се извърна, за да скрие изчервяването си, и се прокле за светлата си кожа.
— Значи вие сте драконът. — Тя го измери отново с безсрамен поглед и той съжали, че не му остана време да стегне корема си. — Вярно ли е, че често се превръщате от човек в дракон и обратно?
— Само във вторник и всяка втора неделя от месеца.
Тя се приближи, но той отново се отдръпна. Дяволитите искри в очите й го изнервяха.
— Майката на Мейзи твърди, че сте вкусили човешко месо и ви е харесало.
Тапър премести поглед от изкусителната уста към очите й. Беше започнал да се пита какъв ли е вкусът й.
— Честно казано, не съм привърженик на човешкото месо. Даже недобре опеченото овнешко ми причинява стомашни болки. — Той се облегна на близкото дърво. Вече нямаше накъде да отстъпва.
Тя се облегна на него и навлажни устни с розовото си езиче.
— Моята приятелка Мейзи се кълне, че сте полудели от желание да спите с някое от селските момичета.
Точно така. Тапър осъзна това едва в този момент. Очите му се върнаха на устните й и възражението заседна в гърлото му. Тази нощ беше нанесъл непоправима вреда на славата на дракона. Може би трябваше да поправи злото, като пожертва собствените си скрупули.
— Нямам никакво желание да разочаровам приятелката ти и майка й — промърмори той и се наведе да я целуне. Но устните му намериха само въздух и когато отвори очи, той видя, че Кити се отдалечава бежешком.