— Къде отиваш? — извика подире й той.
Тя спря и се обърна. Обгърната от леката нощна мъгла, приличаше на фея от приказките.
— Трябва да разкажа на Глинис и Неса, че Гуени е жива и че съм срещнала дракона! Представяте ли си колко ще ревнуват? Глинис си въобразява, че е господарката в нашия дом, защото е погребала двама съпрузи и аз още не съм омъжена. А Неса ми се присмива, защото е преживяла много повече. Най-после и аз ще имам какво да разказвам!
Тапър си представи как щеше да се ядоса истинският дракон, когато случилото се излезеше наяве, и отчаяно затърси изход.
— Не е ли по-добре да имаш тайна, вместо да разкажеш историята си на цялото село? Тайна, известна само на нас двамата?
Смаяна и веднага запленена от това предложение, тя склони глава. Той забърза към нея.
— Помисли, Кити. Ти си единствената в Балиблис, която познава истинското ми лице. Защо не се опиташ да запазиш тайната ми още поне няколко дни? Сигурен съм, че тази голяма отговорност ще накара сестрите ти да те уважават.
Тя размишляваше усилено, докато босите й пръсти рисуваха кръгове в праха.
— Гуени винаги казваше, че не мога да опазя нито една тайна, че рано или късно ще се разбъбря.
Тапър се усмихна снизходително.
— Някога един приятел каза същото и за мен. Но може би досега не си имала тайна, която си е струвало да опазиш. Хайде, Кити, бъди добро момиче и ми обещай, че няма да се разбъбриш.
Тя го изгледа предизвикателно.
— Мисля, че ще мога да опазя тайната ви. Но само ако ми обещаете нищо.
Тапър преглътна мъчително. Можеше само да се надява, че тя няма да поиска да види крилете му, да усети огнения му дъх или да върне Гуендолин в селото.
— Да те чуя.
— Искам утре да дойдете отново тук, след като изгрее луната — изрече смело тя.
Тапър кимна въодушевено. Беше убеден, че сделката е печеливша за него.
— А дотогава, красавице моя, не забравяй, че държиш съдбата ми в нежните си ръце. — И той поднесе една от тези ръце към устните си. С този галантен жест истинският дракон постигаше сериозни успехи пред жените.
Кити реагира с радващо потреперване. Тапър свали наметката си и загърна раменете й. Тя отметна глава назад, затвори очи и подканващо отвори устните си. Тапър се усмихна меланхолично и поклати глава. Наведе се към нея и целуна бащински челото й.
Когато отвори очи, Кити се видя сама на пасището. Смаяна от изчезването на дракона, тя устреми поглед към луната. Повечето от познатите й мъже, включително Нийл, веднага бъркаха под полата й, обаче изисканият милорд дракон дори не се опита да мушне език в устата й. Вместо това й целуна ръка, нарече я дама и я загърна в наметката си.
Кити се уви в топлата черна наметка и забърза към къщи, питайки се дали пак щеше да се срещне с дракона.
11
Няколко дни след неуспешния опит да Гуендолин да избяга от затвора си, драконът не се появи в стаята й. Въпреки това присъствието му беше постоянно като приглушеният шум на морските вълни.
Когато се будеше от обърканите си сънища и и се озоваваше сама сред играта на сенките около леглото си, Тапър бързаше да й донесе ново съкровище от явно неизчерпаемия магически запас на дракона — позлатена четка за коса, гребен със седефена дръжка, първото издание на „История на насекомите“ от Рене дьо Рьомюр, подвързано в телешка кожа, кръгла вана, пълна с парфюмирана вода за къпане.
Селото, сестрите й, дори скъпият й баща избледняха в сянката на дракона и се превърнаха в призраци от друг живот. Сякаш беше дошла тук не преди няколко дни, а вече цял век живееше в замъка като глезено домашно кученце.
Компанията й се състоеше само от Тапър и Тоби и това естествено не я задоволяваше. Тапър я забавляваше с историите на оригиналната си пралеля Тафи и научаваше от нея едно по едно любовните приключения на Неса и опитите на Глинис да си намери нов съпруг. Когато ставаше въпрос за Кити, той слушаше с особено внимание. Ако Гуендолин споменеше луничавия Нийл, който бе отнел невинността на сестра й, Тапър помрачняваше и бързаше да напусне стаята. Тоби се свиваше на кълбо в края на леглото и спеше по цял ден.
Гуендолин му завиждаше за спокойствието. Самата тя ходеше часове наред по стаята, измъчвана от странно безпокойство. Тапър й носеше чудесни неща за ядене, приготвени от даровете на селяните. Въпреки това тя нямаше апетит и само ровеше в чинията си.
Една сутрин Тапър едва влезе през вратата, превит под тежестта на огромен товар, скрит под ленено платно. Гуендолин скочи от леглото, неспособна да скрие любопитството си. От злокобното коледно утро, когато бе починала майка й, не бе изпитвала такава детска радост. От новото й съкровище се виждаха само чифт позлатени крака, които приличаха на драконови нокти, обхванали две златни топки. Тапър изохка и пусна товара си на пода. След това извади от джоба си сгънат лист хартия и тържествено го подаде на Гуендолин.