Каза си, че беше най-добре да прекъсне напрегнатото мълчание.
— Добър вечер, милорд дракон. На какво дължа честта от вашето посещение?
— На собствената си глупост. Тапър каза, че два дни не сте яли нищо.
Тя вдигна грациозно рамене.
— Не се притеснявайте, господарю. Уверявам ви, че трябва да пропусна много повече хранения, за да отслабна.
Той пристъпи към леглото. Гуендолин си беше въобразявала, че никога вече няма да се уплаши от него. Оказа се, че се е лъгала.
Не знаеше каква осъдителна постъпка е очаквала от него, но със сигурност не беше помислила, че той ще я вдигне на ръце, сякаш не тежеше повече от Кити, и ще я отнесе до масата. Отпусна се на един стол и я настани в скута си.
— Отворете уста — заповяда той. Коравата му хватка осуети всеки опит да му избяга.
Първата мисъл на Гуендолин беше, че той ще я целуне както първия път и ще отиде дори по-далеч. Ала до устата й се допря не неговата уста, а студена лъжица.
— Отворете широко уста и гълтайте — нареди дрезгаво той.
Гуендолин не помнеше кога за последен път я бяха принуждавали да яде. Много по-често чуваше крясъците на Айзи: „Ей, момиче, остави една сладка и за Кити!“ Много добре помнеше как Айзи я удряше през пръстите с дървената лъжица, когато си искаше втора порция овесена каша. Пикантният аромат на канела напълни устата й със слюнка. Но колкото и да я болеше сърцето, трябваше да му се противопостави.
— Няма да отворя уста — процеди тя през здраво стиснати зъби и поклати глава като упорито хлапе.
И двамата знаеха, че той е достатъчно силен да я принуди да яде, ако искаше. Но се оказа, че е намислил друго. Замайващата топлина на дъха му замени лъжицата в ъгъла на устата й.
След нежния полъх дойдоха устните. Нейните се поддадоха от само себе си и той се възползва от мекотата им, за да промуши езика си между тях. Тя простена сладостно. Преди Гуендолин да е разбрала какво става, езикът му бе заместен от лъжицата и устата й се напълни с топла каша. Тя се опита да я изплюе, но той покри устата й със своята и я принуди да погълне вкусното ядене. Хлебният пудинг беше сладък, но двойно по-сладка беше дразнещата игра на езика му.
Тя се притисна до гърдите му, за да го накара да прекъсне целувката. Когато отвори уста да протестира, той отново пъхна пълната лъжица в устата й, сякаш имаше насреща си пиленце, паднало от гнездото и останало без сили.
Когато отново поднесе лъжицата към устата й, Гуендолин си беше възвърнала дар слово.
— Ако още веднъж сложите в устата ми това нещо, ще го изплюя в лицето ви.
— Моля ви се, не обиждайте Тапър. Той се счита за отличен готвач. Някой ден ще го накарам да ви сготви шотландско ядене по своите рецепти. — Драконът се сети за овчето шкембе, напълнено с ароматни треви, специалитета на шотландците, и се потърси.
— Тапър може да е отличен готвач, но вие, господарю, сте нахален грубиян.
— Само когато си имам работа с упорито хлапе.
Побесняла от гняв, Гуендолин се опита да се освободи.
— Ще уточните ли най-после какво съм аз, милорд дракон — разглезено домашно кученце или упорито хлапе? Или оценката ви зависи от това доколко се покорявам на капризите ви?
Ръцете му се стегнаха още повече.
— Вие нямате представа какви са капризите ми, иначе моментално щяхте да престанете да ритате.
Гуендолин направи точно това. Мракът изостри сетивата й, уплътни неравния ритъм на дишането му, засили ударите на сърцето под дланта й. Всяко поемане на дъх беше наситено със санталово дърво и подправки.
Къдравите косъмчета на гърдите, които се подаваха изпод отворената риза, гъделичкаха върховете на пръстите й. Ала топлината и твърдостта на скута му й вдъхнаха панически страх и тя се скова като марионетка.
— Е — попита съвсем сериозно той, — ще ядете ли или трябва отново да ви целуна? — Дъхът му помилва пламтящата й буза. Беше повече от ясно, че щеше да осъществи заплахата си.
— Ще ям — отговори тя и отвори уста.
— Умеете да укротявате гнева на мъжа — изръмжа той и сложи в устата й лъжица пудинг.
Гуендолин не знаеше почти нищо за мъжката анатомия, но доколкото беше разбрала нещо от разговорите между Глинис и Неса, той изобщо не беше укротен.
— Повечето мъже не употребяват целувките като заплаха за наказание — промърмори тя.
— Не сте ли се запитали защо? Познавах дами, които ги възприемаха като награда.
— И тях ли държахте като затворнички или ги използвахте за забавление?
— Мога да ви уверя, че никоя досега не ме е забавлявала като вас. — Той обра с лъжицата пудинга от долната й устна.