— Гуени! — извика с треперещ глас баща й.
— Тук съм, татко — отговори тя и го хвана за лакътя, преди да се е спънал в кучето както преди малко Айзи. Бедното животно я дари с благодарен поглед.
— Чух ужасен шум — продължи със същия хленчещ глас баща й и я погледна с воднистите си сиви очи. — Англичаните ли идват? Да не би Къмбърленд да се е върнал?
— О, не, татко — отговори Гуендолин и нежно приглади косата му. Алистър Уайлдър нерядко забравяше собственото си име, но никога нямаше да забрави жестокия английски лорд, който преди петнадесет години го лиши от разума му.
— Къмбърленд няма да се върне — обеща твърдо Гуендолин. — Никога, никога.
— Надявам се, че сестрите ти отдавна са в леглата си? Би било ужасно, ако проклетите червени мундири им отнемат добродетелта.
— О, да, татко. Те са в леглата си, извън опасност. — Беше по-просто да го излъже, отколкото да обяснява колко много млади мъже бяха напуснали селото, за да търсят щастието си другаде, и че Глинис щеше да посрещне всеки английски полк с отворени обятия, а Неса — с разтворени бедра. Стана й мъчно, като си помисли, че и Кити беше тръгнала по същия път.
— Няма защо да се боиш от Къмбърленд и войниците му — побърза тя да успокои баща си. — Шумът идва от оня глупав дракон, който се забавлява за наша сметка.
По бузите на Алистър избиха трескави петна и той заплаши дъщеря си с пръст.
— Кажи им да изпълняват безпрекословно желанията му, все едно какво ще поиска. Ако не му се подчиняват, той ще унищожи всички ни.
— И аз тъкмо разправях същото на тази упорита дърта… — Айзи смръщи чело и Хам млъкна насред изречението. — Аз… имах предвид слугинята, господарю. Ако позволите, сър, Гуендолин ще дойде с нас и ще ни прочете писмото, изпратено от дракона. Някои казват, че не било написано с мастило, а с кръв.
Пръстите на стареца се впиха болезнено в ръката на дъщеря му.
— Върви с тях, момиче. Ти си последната ни надежда.
— Е, добре, татко, ще отида — въздъхна Гуендолин. — Но само ако позволиш на Айзи да ти налее горещо козе мляко и си легнеш с хубава затоплена тухла.
Бащата стисна ръката й и я дари с жалка усмивка.
— Ти си оставаш най-доброто ми дете, Гуендолин, и най-милото.
Девойката беше чувала тези думи безброй пъти, докато сестрите й се скитаха някъде в мрака и си крадяха целувки от изчервените селски момчета. Тя беше добро момиче, чувствително момиче. Тя беше момичето, което опази целостта на семейството, когато баща й бе сполетян от лудост, а майка й почина от родилна треска, след като роди мъртво момче.
Никой не смееше да спомене нощта, когато Гуендолин беше заварила баща си в страничния двор на господарската къща да разравя с голи ръце пресния гроб на починалата си жена.
— Да, татко. — Тя го целуна нежно по бузата. — Знаеш, че ще направя всичко за теб… даже ще убия дракона.
Над сънливото малко селце Балиблис се надигаше буря. Стръмните планински склонове щяха да предпазят долината от най-лошото, но въпреки това във въздуха се усещаше напрегнато очакване. Миризмата на първите дъждовни капки се смеси със соления аромат на морето. Гуендолин бързаше към големия огън, запален от селяните на пазарния площад. Вятърът измъкна лененорусите кичури на косата й изпод дебелата вълнена кърпа и тя усети как косъмчетата на тила й настръхнаха от лошо предчувствие.
Тъкмо се бе увила по-плътно в кърпата, когато силен порив на вятъра се изви над огъня и в нощта се разпръснаха рояци искри.
Тя не се изненада, като видя сестрите си в края на вълнуващото се множество. Двете обичаха подобни вълнения й бяха известни с това, че при нужда си ги създаваха сами. Разпалваха безкрайни скандали, инсценираха мелодрами, провокираха гневни изблици и разбиваха сърца.
С пламтящи бузи и развени коси Глинис висеше на ръката на сивокосия ковач, влажните й устни бяха червени и подути, сякаш до преди малко се беше целувала жадно. За разлика от Неса Глинис не бе допуснала да се компрометира преди сватбата. Тя беше изпратила и двамата си възрастни съпрузи в гроба и дори беше получила наследство — две къщурки и няколко парчета земя.
Неса седеше върху купа сено заедно с Лаклан, по-малкия син на селския ковач. Той непрестанно шепнеше нещо в ухото й и тя се кискаше. Ако се съдеше по сламките в косите й, това не беше първата й любовна среща за тази нощ.
Острите очи на Катриона първи забелязаха Гуендолин. Тя скочи от скута на един момък с луничаво лице и си проби път през множеството, докато стигна до нея.
— О, Гуени, чу ли какво става? — извика възбудено тя и гарвановочерните й къдрици нападаха по лицето. — Драконът пак ни е изпратил искане!