Гуендолин извади една бисквита от джоба на престилката си и зачака приближаването им. Неса и Глинис си размениха многозначителни погледи. И двете бяха забелязали необикновения апетит на сестра си след връщането й в селото. За съжаление месечното й кървене се появи навреме и сложи край на спекулациите им.
— Трябваше да дойдеш с нас, Гуени — заговори весело Неса. — От Единбърг пристигна корабът на Маккълог, натоварен с какво ли не. Стояхме на брега и гледахме как силните млади матроси гребат към скалите. Такива хубави момчета…
Глинис вдигна ръка към гърдите си.
— Никога не бях виждала толкова красиви неща — позлатени первази за камина, полилеи от цветно стъкло, пейки, тапицирани с копринено моаре. Нашият господар има безупречен вкус.
— И изобщо не е скъперник — добави Гуендолин, опитвайки се да не мисли за смешното екстравагантен легло, което никога не беше споделила с него.
— Защо да е скъперник, като има цяла флотилия? Един от моряците ми разказа, че за проявена смелост в служба на короната бил провъзгласен за рицар. При Луисбург бил спасил някакъв си адмирал от ръцете на французите.
— Какво щастие за англичаните, че не са го убили, а са го принудили да служи в кралската флота — отбеляза сухо Гуендолин. — Но ми се струва странно, че никога не сме чували за геройствата му.
— Защото е живял под друго име — обясни Неса. — Бърнард Грейсън. Англичаните дори не подозирали, че е шотландец.
Гуендолин поклати глава и продължи да окачва дрехите на въжето.
— Никога няма да разбера как се е бил за страната, която уби баща му. — Това беше едно от многото неща, които никога нямаше да разбере у Бърнард Маккълог.
Неса хвърли бърз поглед към сестра си и смушка Глинис в ребрата.
— Майката на Мейзи си говорила с една от перачките и узнала, че живял много затворено. Макар че след напускането на флота бил канен в най-изисканите лондонски салони, предпочитал да посещава игрални зали и бордеи.
Колко смешни и тромави са му изглеждали плахите й целувки и несръчните й нежности! Ядосана на себе си, Гуендолин изстиска силно една от роклите на Неса.
— Но всичко това е минало. — Глинис сведе глава, за да не се забележи блясъкът в очите й. — Сега той има голямо богатство и си възвръща наследството. Крайно време е да си потърси жена.
— Ако изборът му е паднал върху теб, трябва да побърза, докато не си си намерила трети съпруг — изсмя се кратко Гуендолин, метна на въжето голяма хавлия и опръска сестрите си. — Ясно ми е, че има достатъчно сребро в джобовете си, за да отговори на вкуса ти, но е доста млад. А ти не би се омъжила за човек, който ще те надживее, нали, скъпа сестричке?
— Позволявам ти да се омъжиш за него, Глинис — засмя се Неса. — Защото аз съм твърдо решена да му стана метреса.
Сестрите се разсмяха още по-весело и Гуендолин и извади от джоба на престилката си още една бисквита. В този момент градинската портичка изскърца.
Като видя застаналия в сянката мъж, сърцето й направи огромен скок. Но това беше само Тапър, облечен в невзрачен черен сюртук и тесен панталон до коленете.
— Добър ден, дами. — Той се поклони учтиво пред двете сестри и се обърна със сериозно лице към Гуендолин. — Питах се дали мога да поговоря за миг с вас, мис Уайлдър. На четири очи.
— Но разбира се, мистър Тапингъм — отговори тя, опитвайки се да разгадае странното му изражение. През последните седмици Тапър често гостуваше в дома им, но всеки път, щом я видеше, си намираше някакво оправдание и изчезваше. Вероятно още се чувстваше виновен за ролята, която беше играл при отвличането й. Глинис и Неса се отдалечиха неохотно, като няколко пъти се обърнаха да ги погледнат. Все още не можеха да проумеят как малката им сестра бе успяла да си хване такъв екзотичен обожател.
Тапър свали шапката си, премести я от едната ръка в другата, като избягваше да поглежда към Гуендолин.
— Надявам се, ще ми простите, че ви се натрапвам, мис Уайлдър, но не знаех към кого другиго мога да се обърна. Ако бащата на Катриона не беше… — Той спря, очевидно не намирайки думи.
— Душевноболен? — помогна му Гуендолин.
Тапър кимна благодарно.
— Ако бащата на Катриона не беше душевноболен, разбира се, щях да се обърна към него. Ясно ми е, че вие не сте най-възрастната в семейството, но имате най-много…
— Разум? — помогна му отново тя, започвайки да губи търпение.
— Абсолютно точно! Поради това дръзнах да се поставя в това изключително неприятно положение и застанах днес пред вас, за да ви помоля за… за…