Гуендолин усети, че той ей сега ще започне да заеква, и тихо предложи:
— Крака?
Тапър я погледна обвинително.
— О, не, мис Уайлдър, разбира се, че не. Дойдох да ви помоля за ръката на Катриона. Възнамерявам да се свържа с нея в свещен брак. — Учуден от собствената си смелост и решителност, той сведе поглед и смачка периферията на шапката си. — Естествено не бих ви се разсърдил, ако ме сметнете недостоен за съпруг на Катриона.
— Не ставайте глупав. Винаги съм мечтала да омъжа малката си сестра за съучастник на похитител.
Тапър потръпна като от удар и Гуендолин веднага съжали за закачката си. Внимателно измъкна шапката от ръцете му, приглади периферията и погледна във верните му кафяви очи.
— Каквото и да е мнението ми за вашия… приятел, не мога да скрия, че ще сте добър съпруг за Кити. Кога възнамерявате да се венчеете?
Тапър се ухили облекчено.
— Тъй като ще се оженим на шотландска земя, не ни е нужно специално разрешение от английската корона. Ако нямате нищо против, ще станем мъж и жена още в края на следващата седмица.
— Значи не ни остава много време. — Гуендолин се намръщи, защото съзнаваше, че я чака много работа. — Трябва да ушием нова рокля на Кити, но можем и да преправим онази, с която Глинис се омъжи за втори път. Айзи ще опече сладкиш с джинджифил и ще направи сладки за гостите. Не можем да си позволим големи волности, но с малка жертва от всички страни ще можем…
Като видя Тапър да изважда от джоба на сюртука си сгънат пергамент, запечатан с пурпурночервен восък, Гуендолин загуби дар слово. Той й подаде писмото, по-нервен от всякога.
Финият пергамент й беше добре познат.
— Ако господарят се нуждае от пресен дивеч — проговори хладно тя, — да се обърне към селския месар.
— Това не е искане, а предложение — увери я смутено Тапър.
Гуендолин не можа да устои на умолителния му поглед и отвори писмото. Държеше го с крайчетата на пръстите си, сякаш беше отровно.
— О, разбирам. Маккълог е решил да организира сватбеното празненство. — Тя прочете писмото докрай и стисна устни. — Кани цялото село да участва в празника. — Отпусна пергамента и добави: — Извънредно великодушно предложение, но ние не се нуждаем от благодеянията му.
— Помоли да ви предам, че това е обезщетение за дълга, който има към вас.
Гуендолин беше готова да разкъса писмото на мънички парченца и да ги хвърли в лицето на наглия дракон, но си припомни колко мечтаеше Кити за голямо сватбено празненство и премълча. Представи си как масите щяха да се огъват под печеното, пастетите и бъчвичките с уиски, как селяните щяха да пеят и танцуват и да свирят на гайди до сутринта и потръпна. Празненството щеше да се състои в дома на завърналия се водач на клана Маккълог. Сестра й щеше да запомни за цял живот сватбата си, а Бърнард… той щеше да бди и да наблюдава празнуващите. Може би тя трябваше да наблюдава него…
Гуендолин въздъхна примирено. Трябваше да се пожертва, за да има Кити истинска, хубава сватба. Тежка жертва, но трябваше да я принесе.
— Добре, уведомете Маккълог, че приемаме предложението му — отговори величествено тя. — Но той трябва да знае по-добре от всеки друг, че има дългове, които никога не могат да се изплатят.
20
Тази нощ гайдите не плачеха за изгубения принц на Балиблис. Уейркрейг Касъл сияеше в стария си блясък, призраците бяха намерили заслужения покой. Селяните не се притесниха от кралските едикти, които след унищожението на Бони принц Чарли при Кулодън им забраняваха да носят шотландската си носия, и се появиха в крепостта в яркоцветни тартани и украсени с пера шапки.
Минаха през поправените, обковани в желязо порти, влязоха в осветения от факли вътрешен двор и студената нощ зазвъня от смеховете им. Високо горе в една от кулите, зад стъклото на прозореца стоеше самотна фигура, която претърсваше засмяното човешко множество за единственото лице, което може би нямаше да види.
Най-добрите майстори на Англия и Шотландия бяха работили денонощно, за да издигнат нови стени, да закърпят всички дупки и да обновят стаите, но за Бърнард замъкът си оставаше руина. Липсваше му уединението. Липсваше му мракът.
Липсваше му тя.
Той се облегна на перваза на прозореца и за миг затвори очи. Липсваше му куражът на Гуендолин, склонността и да му противоречи, мекотата, която беше показала в обятията му. Всичкият толкова цимент на света нямаше да стигне, за да запълни дупките и цепнатините, оставени от нея. Толкова много неща останаха недоизказани, толкова много отговори й дължеше.
От два месеца се стремеше да стои далеч от нея и си повтаряше, че в крайна сметка нищо не се беше променило от нощта, когато я намери в двора на замъка. Дори да се обличаше като джентълмен и да живееше като принц, в сърцето си той оставаше звяр, същество без съвест и без разкаяние.