— Наистина, Гуени, трябва ли веднага да започнеш да се тъпчеш? — Неса вирна острото си носле.
— През последните два месеца ядеш толкова много, че започнахме да се питаме дали пък Маккълог не те е лишавал от храна през цялото време, докато беше негова гостенка.
Гуендолин смачка сладката в ръката си. Вече нямаше да мълчи.
— О, разбира се, че ми даваше достатъчно да ям. Хранеше ме с амброзия и нектар, докато почивах върху копринени възглавници.
Глинис и Неса слушаха жадно, опиянени от чуждия, скандален тон в гласа на сестра си. Гуендолин не забеляза, но и околните бяха спрели да я чуят.
— Слагаше в устата ми зрели, напукани гроздови зърна. Едно по едно. После изсмукваше с целувки всяка капчица гроздов сок по гърдите ми.
Неса шумно пое въздух, Глинис вдигна ръка към устата си. Гуендолин беше толкова заета да следи реакцията на сестрите си, та не забеляза, че вниманието им вече не беше съсредоточено върху нея, а се насочи към онова, което се разиграваше зад дясното й рамо.
— Когато изблизвах нектара от пръстите му — продължи измислената си история тя, разрешавайки си да се усмихва знаещо, — той ме хвърляше върху копринените възглавници, смъкваше роклята ми и ме любеше през цялата нощ, обезумял от страст.
— Не е нужно да ме ласкаете по този начин, мис Уайлдър — проговори мъжки глас точно зад нея. — Предполагам, че добросърдечните ви сестри не биха се разочаровали да чуят, че дори мъж с моята издръжливост понякога се нуждае от кратка почивка между тези изморителни… как да кажа… занимания.
Добре познатият дрезгав баритон удари Гуендолин като могъща вълна. Последва я порой от дива паника. Тя изчака малко, за да се увери, че бог не се е вслушал в молбата й и не е разтворил земята, за да я погълне. След това се обърна с усилие и се вгледа в ухиленото лице на Бърнард Маккълог.
— Още ли не ви е омръзнало да се промъквате тайно? — попита тя.
Ако вярваше, че в сърцето му е останало поне малко чувство за срам, може би спуснатите черни ресници щяха да я убедят.
— Съзнавам колко непростимо е примитивното ми поведение, но ако винаги обявявах пристигането си, нима щях да подслушам такъв деликатен разговор? — Той вдигна една от тъмните си вежди и й припомни страстната сцена, която току-що беше описала на сестрите си. Пак беше избрал най-лошия момент да й се покаже. Затова пък направи неотразимо впечатление на хората от Балиблис.
Противно на всички кралски заповеди той носеше къса дреха и богато надиплен тартан на червени и черни карета върху снежнобялата риза. Романтичните рюшове на маншетите и деколтето подчертаваха мъжествената сила на широкия гръден кош и мускулестите крака. Носеше къси чорапи, кожени обувки и беше с голи колене. Гъстите черни коси се вееха по раменете му.
Сигурно светлината на факлите я заблуди, но тази нощ той приличаше на момчето, което Гуендолин беше обичала през целия си живот. От него беше израснал мъжът, какъвто си го беше представяла. Тя се почувства отново деветгодишна, мечтаеща за нещо, което никога нямаше да има.
— Добър вечер, господарю — изгука Неса и двете с Глинис направиха няколко реверанса като кукли от механични часовници.
Сигурно някой насила беше изтръгнал гайдата от ръцете на Тавис, защото лютнята и планинската свирка подеха замайващо нежна мелодия, която всички познаваха. Баладата за нещастното младо момиче, имало глупостта да се отдаде на първото момче, което го погледнало дълбоко в очите.
Бърнард протегна ръка и погледът му потъмня.
— Ще танцуваме ли, мис Уайлдър?
Изведнъж множеството замлъкна. Остана само мелодията — сладка, изкусителна и опасна.
Гуендолин погледна ръката му. Някога беше готова да му даде не само ръката, но и сърцето си. Тогава беше една малка глупачка.
Вирна гордо глава и впи очи в неговите.
— Това покана ли е или заповед?
— Кое предпочитате?
— От вашата уста? Нито едното, нито другото. — Гуендолин се обърна рязко, решена да го остави на хихикащите си сестри.
— Тогава го приемете като заповед. Все едно дали ви харесва или не, аз съм ваш господар и повелител.
Гуендолин се обърна толкова бързо, че полите й изплющяха.
— Лъжете се, Бърнард Маккълог. Никой мъж няма да стане мой господар и повелител.
Селяните зяпаха смаяно. Никога не бяха виждали толкова открита съпротива срещу господаря на клана. Изведнъж Бърнард се засмя.