— Смятам, че сега сте доволен, господарю. Ще намерите толкова търсеното от вас злато в страничния двор на къщата. В гроба на майка ми.
Нещо много подобно на разкаяние блесна в очите на Бърнард, но той поклати глава.
— Ти знаеш много добре, че не става дума за златото, Гуендолин. Искам само него.
— Но няма да го получиш! — изкрещя тя. — Не виждаш ли, че вече е достатъчно наказан?
— Аз съм неговият господар — отговори спокойно Бърнард. — Аз решавам съдбата му.
— Наистина ли мислиш, че ще се успокоиш, като убиеш един луд старец? Това ще заличи ли стореното зло? Или ще върне времето и ще те направи отново момчето, което беше някога? Ще ти върне ли родителите?
Съзнавайки колко много го наранява, Гуендолин сведе глава. Но нямаше избор. Трябваше да продължи.
— Погледни хората от Балиблис, Бърнард. Те направиха грешка, също като баща ми — ужасна грешка. И си платиха за нея. Не защото баща ти ги прокле, а заради собственото им чувство за вина.
Селяните се размърдаха неспокойно, чудейки се дали да се махнат или да останат.
— Откакто ти се върна в Балиблис, те си възвърнаха част от гордостта за своя клан и се надяват на бъдещето. Само от теб зависи дали ще им дадеш нещо, което е много по-ценно от надеждата и гордостта. Твоята милост.
— По дяволите, жено! — изрева Бърнард. Неподвижното изражение бе отстъпило място на смесица от тъга и гняв. — Откъде да взема тази милост?
— Е, добре. Щом искаш кръв, ще я имаш. Моята.
Той я изгледа с грозно присвити очи.
— Какво по-точно ми предлагаш?
— Как какво? Отмъщение. Моя живот вместо неговия.
Без да изпуска меча от ръката си, той направи крачка към нея. Глинис изплака задавено, Кити зарови лице в палтото на Тапър. Айзи вдигна юмрук, но Гуендолин я спря със спокойно движение на главата. Слугинята изпухтя, обърна се рязко и си влезе вкъщи — вероятно за да не види какво щеше да последва.
Докато Бърнард бавно вървеше към нея, селяните мърмореха все по-силно, тук и там се чуваха ужасени викове. Само Гуендолин беше напълно спокойна. Тя знаеше нещо, което другите не знаеха.
Тя познаваше сърцето на дракона.
Въпреки това трябваше да се стегне, защото зъбите й затракаха. Имаше чувството, че отново са я вързали на кола в двора на замъка и съдбата й излиза от сянката.
В следващия миг Бърнард хвърли меча в ръцете на смаяния Лаклан и протегна ръка към нея. Гуен я стисна и усети как пръстите му се сключиха като клещи около китката й.
— Какво ще направиш с мен? — попита с радостна надежда тя.
— Ще трябва да изпълниш дадената дума. — Той я привлече към себе си и заяви съвсем близо до устните й: — Щом не мога да имам баща ти, Гуендолин Уайлдър, ще взема теб, в името на бога.
24
Бърнард вървеше право към скалите, като теглеше след себе си напълно обърканата Гуендолин. След малко дотича развълнуваната Неса.
— Простете, че се намесвам, господарю — заговори тя и запримигва често-често с копринените си ресници, — но ако искате да си отмъстите, аз съм подходящата за вас. Нашата скъпа, сладка Гуени пострада достатъчно заради вас.
— Много мило от ваша страна, че го забелязахте — отвърна спокойно Бърнард.
Скоро се появи и Глинис.
— Не ставай смешна, Неса. Аз съм най-възрастната и е редно аз да платя за греховете на баща ни. — Тя сложи ръка върху гърдите на Бърнард и доближи лице до неговото. — Уверявам ви, господарю, че съм отлично подготвена да задоволя глада ви за отмъщение.
Бърнард любезно отмахна ръката й.
— Ценя високо вашата загриженост за благото на сестра ви, дами, бих казал дори, че съм трогнат, но трябва да разберете, че не се нуждая от жертвата ви.
Той кимна кратко на разочарованите сестри и продължи по пътеката, стиснал здраво ръката на Гуендолин. Не успяха да стигнат далеч, когато изникна още едно препятствие. Сивокосият мъж стигаше едва до гърдите на Бърнард, но беше въоръжен с огромна библия и с решителното изражение на уверен в правотата си човек.
— Трябва ли да си потърся секундант и да изпратя да ми донесат пистолетите, сър? — попита Бърнард. — До разсъмване има още няколко часа, но можем да убием времето с четене на псалми.
Отец Трокмортън намести очилата си е трепереща ръка, но гласът му беше пронизващ както винаги.
— Не ни трябват пистолети, момче, освен ако не продължиш с тази лудост. Тъй като по волята на короната аз съм духовният водач на общината, не мога да ти разреша да отвлечеш това бедно дете в замъка си, за да го опозориш. Тя вече прекара две седмици при теб без благословията на църквата и без подкрепата на духовно лице. Доброто й име е стъпкано в калта, но все още можем да спасим душата й.