Връхлетя я невероятно удоволствие и тя се вкопчи в косите му. Замъгленият й поглед отново се устреми към тавана. Дали богините също бяха вкусили от тази наслада? Персефона я погледна съзаклятнически. Зачервените бузи и отворените устни на Психея бяха като нейно огледално отражение.
Езикът на Бърнард сякаш достигна до самото ядро на женствеността й и я изтръгна от глупавите размишления. Все още трепереше от блаженство, когато той отново завладя устата й, за да я нахрани с амброзията на собственото й удоволствие.
— Ако знаех колко прекрасно е да те изяде драконът, въобще нямаше да протестирам, когато ме вързаха на онзи кол — прошепна задъхано тя.
— О, скъпа, почакай да те изям наистина. Усещам как апетитът ми нараства — изръмжа той и нежно загриза гладката кожа на шията й.
Пръстите му не оставиха съмнение от какво имаше нужда, за да задоволи глада си. Те се мушнаха между бедрата й, за да я подготвят внимателно за онова, което предстоеше. Когато той легна върху нея и закри лунната светлина, Гуендолин отново се разтрепери.
Бърнард взе лицето й в двете си ръце.
— След като имаше достатъчно смелост да се опълчиш срещу дракона в собственото му леговище, не мога да повярвам, че сега се страхуваш.
— Това не е страх — отговори тя и нежно помилва гъстите му къдрици. — Изпаднала съм в паника.
Бърнард я погледна дълбоко в очите.
— И аз, Гуендолин. И аз.
Това смайващо признание я подтикна да му отвори широко бедрата си. Той се заби дълбоко в нея и от гърлото му се изтръгна дрезгав стон. Прониза я остра болка и тя щеше да изпищи, но нахлулата в тялото й наслада бързо прогони болката. Мъчението да го приеме толкова дълбоко в себе си почти моментално отстъпи място на инстинктивното удоволствие да се чувства изпълнена докрай от могъщата му мъжественост. Вече нямаше спасение. Бърнард нахлуваше все по-дълбоко в нея, тласъците му се усилваха, ускоряваха ритъма си и Гуендолин разбра, че всъщност тя не искаше да избяга.
Вкопчи се в него, сякаш ставаше въпрос за оцеляването й. Нямаше да му позволи да се отдръпне, да изчезне отново от живота й — нито на момчето, в което се беше влюбила, нито на мъжа, когото обичаше.
Тя се надигна насреща му и го обгърна с ръце и крака. Искаше всичко, което е бил в миналото, всичко, което щеше да бъде някога — ангел и демон, момче и мъж, звяр и принц, съпруг и непознат. Престана да се съпротивлява срещу завладяващата му доминантност, дори изпита радост, че е пленница на дивата му страст.
Той бе опрял ръце вляво и вдясно от лицето й, нахлуваше в нея и се отдръпваше, като я гледаше право в очите. Погледът му беше див и неумолим като ритъмът на слабините му между бедрата й, който непрестанно се ускоряваше.
— Ти ми каза, че някога си ме обичала — изпъшка той. — Но аз съм алчен и не мога да се задоволя с малко. Искам да имам всичко.
Той повдигна хълбоците й, вдигна я цялата към себе си, решен да й подари всички радости на плътското сливане.
И чу, каквото искаше да чуе от нея. Чу вика, който можеше да бъде произведен само от последната вълна на удоволствието. Вцепени се за миг, а после тялото му се сгърчи в същите спазми, които разтърсваха и нея. Долу в селото няколко души се стреснаха насън, прекръстиха се и промърмориха, че отново са чули рева на дракона.
Гуендолин и Бърнард стояха прегърнати на масата под кръглото прозорче и наблюдаваха луната, която се спускаше към хоризонта. Корабът, довел Бърнард в родината, все още беше на котва и мачтите му се очертаваха ясно пред залязващата луна. Въпреки положените от него героични усилия и двамата знаеха, че нощта няма да продължи вечно.
Когато и последната следа на луната се скри зад сребърните вълни, той я прегърна по-здраво, тя облегна глава на рамото му и тъжно въздъхна.
Вече не се срамуваше от голотата си, а безлунният мрак й вдъхна допълнителна смелост. Обърна се към Бърнард и коленичи пред него.
Когато нежните й устни започнаха да милват долната част на тялото му, той зарови пръсти в косите й.
— Какво правиш, момиче? Окончателно да ме подлудиш ли си решила?
Тя нямаше думи за онова, което ставаше в сърцето й, и му даде единствения отговор, на който беше способна. Той притисна с две ръце слепоочията си и изкрещя дрезгаво, преизпълнен с наслада. Гуендолин трябваше да плати за греховете на баща си, но и тя попадна под властта на онази странна смес между сила и ранимост, която направляваше и неговите действия. Тя вече не беше пленница, а доброволна молителка пред олтара на удоволствието. Прошката беше по-сладка от всичко, на което се беше осмелявала да се надява, но и наполовина не толкова прекрасна като мига, когато Бърнард падна на колене и притисна бузата й до лудо биещото си сърце.