Вечеря със студен ростбиф и хляб и се задълбочи в сметките си. Седя над книгите, докато числата затанцуваха пред очите му. Беше толкова изтощен, че изкачи с мъка стълбите до спалнята, въпреки това заспа едва след полунощ.
Събуди се рано сутринта от адски рев. Седна в леглото и установи, че тъжната мелодия беше произведена от гайда. Само след миг свирнята спря толкова внезапно, та Бърнард помисли, че е сънувал.
Необясними шумове от стъпки. Трепкащи светлини в самотна къща. И обвиняваща мелодия на гайда насред Лондон.
Или сънуваше, или беше на път да полудее. Опипа по шкафчето си за свещ и прахан. Тъкмо когато установи, че и двете липсваха, разбра още нещо.
Не беше сам в стаята.
Някой беше проникнал в спалнята му. Някой дишаше тихо — като контрапункт на лудо биещото му сърце. Той измъкна безшумно изпод възглавницата си зареден пистолет и насочи дулото към едва доловимата сянка.
— Кой сте вие, по дяволите, и какво търсите в моята къща?
— Някои твърдят, че съм предводителката на клана Маккълог, други ме наричат господарката на Уейркрейг Касъл, но вие, сър, можете да ме наричате милейди Дракон.
27
Да види как Гуендолин излиза от сянката — това беше все едно слънцето да излезе иззад пелената от облаци. Неочакваната светлина му причини болка в очите. Тя беше като сън в лавандуловосиньо. Меките линии на копринената рокля подчертаваха чувствените извивки на тялото й. Косата падаше на златни вълни около лицето, сините очи блестяха топли и живи.
— Добре. Значи сънувам — промърмори на себе си той и присви очи. Ала когато отново ги отвори, Гуендолин все още беше там и го наблюдаваше със снизходителна усмивка.
— Махни това нещо, преди да е гръмнало.
Трябваше му малко време, преди да проумее, че все още стискаше пистолета. Изпълни молбата й с трепереща ръка.
— Не беше много умно от твоя страна да ми откраднеш свещта и да оставиш пистолета. Не разбираш ли, че можех да те застрелям?
— Разбира се, че нямаше да ме застреляш. — Тя показа трапчинките си. — Пистолетът не е зареден.
Бърнард хвърли ненужното оръжие на шкафчето, ужасно ядосан на себе си.
— А къде скри Тапър с гайдата му? На тавана ли е?
— В мазето. Но не се притеснявай за него. Кити му прави компания. Нали знаеш, меденият им месец още не е свършил. Убедих я, че е много по-вълнуващо да дойдат с мен в Лондон, вместо да ходят в Единбърг.
— Нова копринена рокля. Пътуване до Лондон. Радвам се да видя, че си намерила приложение на хилядата фунта, които ти оставих.
— Точно така. И защо не? — Тя вдигна вежди. — В крайна сметка си ги спечелих.
За миг Бърнард загуби ума и дума.
— Наистина ли мислиш, че съм ти ги оставил като възнаграждение за… за…
Тя вдигна рамене.
— Какво друго трябваше да си помисля? Когато се събудих, ти беше изчезнал и бе оставил златото.
Бърнард беше готов да скочи от леглото и да я раздруса, когато се сети, че не понасяше нощниците и предпочиташе да спи гол. Панталонът му беше хвърлен на стола до вратата. А може би Гуендолин беше скрила и дрехите му?
Той скръсти ръце на гърдите и я изгледа заплашително.
— Има неща, за които не може да се плати, скъпа госпожо.
Под трепкащата светлина на свещите не можа да различи дали Гуендолин поне малко се беше изчервила.
— Или да кажем, че те струват само това, което човек е готов да плати.
В очите му светна бдителност.
— Защо дойде в Лондон, милейди дракон? Да не си търсиш невинна жертва?
— Ако беше така, нямаше да дойда в Лондон. — Гуендолин приседна на ръба на леглото, на достатъчно разстояние от ръцете му. — Не търся неопетнена кръв, а достоен за доверие адвокат.
— И за какво ти е адвокат? Или си решила да нахлуваш в чуждите къщи и да будиш обитателите им с гайда?
Тя го потупа успокоително по стъпалото.
— Не ставай глупав. Искам да обсъдя възможностите за анулиране на брака си. Или при нужда за развод.
Бърнард падна тежко във възглавниците. Не беше подготвен за ледените тръпки по гърба си.
— Искаш да се разведеш с мен?
— И защо не? Ти заяви, че ми връщаш свободата, нали? Сигурно не можеш да очакваш, че цял живот ще гния в онази купчина камъни. Ти може би нямаш намерение да се ожениш отново, но аз не искам да прекарам сама остатъка от дните… и нощите си. — Тя му хвърли предизвикателен поглед.
— Няма ме едва от няколко седмици и ти вече мислиш за друг мъж?
— Вече имах възможност да се убедя, че в Балиблис не липсват кандидати. Например Рос…
Бърнард щеше да скочи от леглото — по дяволите панталонът!
— Рос? Ти да не си полудяла? Той те остави да те изяде драконът! Той искаше да те изгори на клада!