Гуендолин подреждаше диплите на роклята си, сякаш изобщо не забелязваше вълнението му.
— Може би си прав, но откакто съм водачка на клана, Рос се показва само от най-добрата си страна. Отрупва ме с внимание и любезности. — Тя се усмихна кокетно. — Всеки ден ми носи букетче от диви рози или друг малък знак на внимание. А пък ако с Рос не си допаднем, ще се насоча към Лаклан. Той е много нещастен, откакто Неса го заряза заради племенника на подкована.
— За бога, жено! Как така ще се омъжиш за Лаклан! Та той има снопчета косми в ушите!
Гуендолин го погледна с прелестна невинност.
— Всички казват, че това е знак за мъжественост…
Бърнард беше сигурен, че вече не е звяр, но от гърлото му се изтръгна дълбоко ръмжене.
— Само при горилите, Гуендолин!
Тя се изправи и се заразхожда около леглото му, придавайки си вид на дълбоко замислена.
— Може би си прав. Благодаря ти, че ме предпази от такава ужасна грешка. Трябва много добре да обмисля за кого да се омъжа.
— Слава на небето! — пошепна безсилно той.
След като обиколи няколко пъти стаята, тя оповести решението си.
— Най-добре е да си потърся обожател в Лондон! По-рано ми липсваше самочувствие, но ти ме убеди, че имам какво да предложа на мъжете. И не си единственият, който е на това мнение. — Тя скръсти ръце и се изправи пред него, сякаш се готвеше да му чете от библията. — Днешната мода предписва на жената да бъде крехка като силфида, но предвидливият мъж в крайна сметка избира добра кокошка за разплод.
Бърнард се наведе към нея, питайки се кой ли беше негодникът, внушил тези глупости на жена му.
— От кого чу това?
— Естествено от леля Тафи. Тази любезна дама прие всички ни в дома си, след като бащата на Тапър го изхвърли, задето се е оженил за шотландско момиче без нито едно пени зестра. Тя се разгневи ужасно на виконта и го лиши от наследство. След смъртта й Тапър ще наследи цялото имущество.
— Ако я надживее — възрази мрачно Бърнард, който беше готов да убие стария си приятел заради ролята, която беше изиграл в този цирк.
Тъй като вече не издържаше да стои далече от Гуендолин, той уви бедрата си в чаршафа и стана.
— И как смяташ да се сдобиеш с многообещаващ кандидат за женитба? Искаш ли да ти представя няколко? — Той се изправи пред нея и се поклони подигравателно. — Здрасти, Дейвид, стари момко. Това е жена ми Гуендолин. Ще бъдеш ли така добър да се ожениш за нея?
Гуендолин се засмя звънко.
— С това грозно и мрачно лице ще прогониш всички ухажори.
— За съжаление не успях да прогоня теб…
— Точно обратното, скъпи — ти избяга от мен. И защо? — Тя се нацупи и се престори, че размисля. — О, да, спомних си. Ти не си момчето, което съм обичала някога. Не знам защо забрави най-важното: аз също не съм малкото момиче от някога. — Тя сложи ръце на гърдите му и усети напрягането на силните мускули. — Аз не искам момчето, което обичах. Искам мъжа.
Куражът й беше неустоим. Бърнард улови китката й и отведе ръката й до мястото, където между бедрата му пулсираше огън.
— Ако е така, дошла си на правилното място.
Тя го помилва нежно, примигна и дъхът й се учести. Бърнард я привлече към себе си и завладя устните й. Сладката й уста го посрещна с вкус на зрели ягоди със сметана. Езикът му потърси неговия и желанието му избухна с дива сила.
Стенейки, той падна на леглото и постави Гуендолин отгоре си. Доброто му намерение да я вземе бавно и внимателно бе забравено под напора на страстта.
Нямаше търпение отново да проникне в топлата й утроба.
След гореща, мокра целувка той пъхна ръце под полите й. Нямаше време да свали копринените гащички, а просто ги разкъса. Още една целувка, и пръстите му проникнаха в нея с ритъма, който жадуваше да имитира друга част на тялото му. Тя се нагоди към движенията му и зачака с нетърпение радостите, които беше готов да й даде.
Бърнард бързо махна чаршафа и когато Гуендолин отново се отпусна върху него, членът му проникна дълбоко в утробата й.
Тя се разтрепери. Силното младо тяло се притисна до бедрата му и той я изпълни цялата. Тя искаше мъж и той й даваше всеки сантиметър от този мъж.
Бърнард вдигна ръце и помилва зачервените й бузи.
— Хайде малко да забавим ритъма, ангеле мой. Искам ти да се насладиш на тази езда също като мен.
Решен да й достави цялото удоволствие на света, той я хвана за хълбоците и я задвижи в ритъм, достатъчно бърз, за да увеличава насладата, и достатъчно бавен, за да им позволи да запазят разума си. Скоро се окъпа в пот, защото забавянето му струваше неимоверни усилия. Но като погледна блаженото лице на Гуендолин, бе обезщетен за всички мъчения.
Изчака, докато тя отметна глава, отвори устни и тихо захленчи, и мушна ръка под полата й. Трябваше само да я докосне с върховете на пръстите си, и тихите й въздишки преминаха във викове на удоволствие.