Самообладанието му се пропука. Хвана я отново за хълбоците, но вече не беше способен да нагоди тласъците си към ритъма на нейното удоволствие. Жаждата да се движи в нея отстъпи място на много по-силния примитивен инстинкт. Все пак на върха на екстаза, докато тялото му се разтърсваше от силни тръпки, успя да потисне зверския си рев.
Гуендолин падна тежко върху него. Той я прегърна, притисна я до гърдите си и се закле, че никога вече няма да я пусне да си отиде.
Бърнард нахлу като вихър в трапезарията на вила Тапингъм в Майфеър и изрева:
— Къде е тя?
Тапър, който тъкмо поднасяше към устата си филийка с масло и мармалад, застина насред движението. Кити избърса устничките си с ленената салфетка и сведе глава. В утринната си роба от тънък поплин и обшитото с дантели боне тя изглеждаше учудващо елегантна и зряла за осемнадесетгодишна хлапачка от планините на Шотландия.
Младоженците не седяха — както беше обичайно — един срещу друг на голямата маса, а един до друг — достатъчно близо, за да може крачето на Кити нежно да се плъзга по прасците на съпруга й.
След Бърнард влезе развълнуваният иконом.
— Прощавайте, сър. Опитах се да обясня, че леля ви никога не става преди обяд и не приема абсолютно никого преди два, но джентълменът не пожела да ме чуе.
— Няма нищо, Добинс. Той не е джентълмен.
Слугата побърза да се оттегли. Бърнард удари с юмруци полирания плот на масата и се огледа. С разбърканите коси и развързаната вратовръзка повече от всякога приличаше на звяр.
— Къде е тя? Какво сте направили с жена ми?
Тапър отпи малко горещ шоколад от порцелановата си чашка.
— Защо? Липсва ли ти?
— Когато тази сутрин се събудих, не беше до мен в леглото.
Тапър се намръщи подозрително.
— Много странно. Никога досега не си имал проблеми да задържиш дамите в леглото.
— За никоя от тях не съм бил женен — изграчи разярено Бърнард.
Тапър мъдро поклати глава.
— Не мога да допусна да объркаш чувствителната ми съпруга с крясъците и зъбенето си. Щом непременно държиш да узнаеш, ще ти разкрия, че малко преди разсъмване Гуендолин отпътува за Балиблис.
— Какво? — Бърнард се сгърчи като от удар. — Заминала е за Балиблис? И ти й позволи да тръгне? Защо си такъв глупак!
— Аз също не мога да проумея, че ти имаше глупостта да я изоставиш — отговори все така спокойно Тапър.
Бърнард се отпусна тежко в едно кресло и разтри пулсиращите си слепоочия.
— Честно казано, нищо не разбирам. Но аз поне имах почтеността, да й оставя писмо.
Кити и Тапър се спогледаха многозначително, Кити стана и извади от джоба на робата си сгънат лист.
— Преди да замине, тя ме помоли да ви предам това.
Бърнард позна собствената си хартия за писма и грабна писмото от ръката й. Вероятно Гуендолин го е взела от кабинета му, докато е била сама в къщата. Почеркът беше красив и прецизен като самата Гуендолин.
„Ако някога пожелаеш да прекараш още една нощ с мен — пишеше тя, — това ще ти струва повече от хиляда фунта в злато.“
Бърнард размаха пергамента под носа на приятеля си.
— И какво да правя сега?
— Каквото желаеш — отговори Тапър, набоде на вилицата си парче сьомга и го лапна.
Бърнард се взря като замаян в писмото, но Кити го подръпна за ръкава.
— Простете любопитството ми, господарю, но защо напуснахте сестра ми?
Бърнард погледна в големите, искрени очи на момичето и гневът му угасна. Още по-трудно му беше да не забрави, че и тя беше дъщеря на човека, който бе разрушил живота му. Не можеше просто да им признае, че се страхуваше. Страхуваше се, че цял живот ще кара Гуендолин да плаща за греховете на баща си.
Тъкмо щеше да измисли някаква лъжа, когато от устните му излезе истина, за която сам не беше подозирал.
— Защото се страхувам, че не съм достоен за нея.
Тапър се изсмя тихо и помилва бузата на жена си, която се притисна до него.
— Значи си още по-глупав, отколкото предполагах. Кога е имало мъж, който да се покаже достоен за любовта на обожаваната жена? По милостта на бога жените ни обичат, макар да сме такива, каквито сме.
Бърнард сгъна грижливо прощалното писмо и го сложи в джоба на жакета си.
— Ами ако вече е много късно, Тапър? Ами ако бог не желае да удостои с милостта си човек като мен?
— Има само един начин да разбереш това, скъпи приятелю.
След кратко мълчание Бърнард стана и закрачи към вратата.
— Къде отиваш? — попита Тапър и се надигна. Бърнард се обърна на вратата.