Смайващото изявление й осигури малко свободно пространство. Даже Глинис и Неса бяха сразени.
— Спала съм с всички момци от селото. Попитайте ги. — Гуендолин посочи новия любовник на Неса. — Била съм в леглото даже с Лаклан. И с баща му. — Вечно сърдитата жена на Албърт извика задавено. Ала тълпата не повярва в приказките и и кръгът отново се сключи около нея.
— И с двамата съпрузи на Глинис! Даже с отец Трокмортън! — Гуендолин изпрати разкаяна молба за прошка към небето. Слава богу, че добрият отец не беше тук да чуе тази „изповед“. Тя хукна като подгонена към дома си. Само ако успееше да стигне до вратата! С погледа си на медуза и с дебелата точилка Айзи без съмнение щеше да обърне в бягство даже грамадния Рос.
Гуендолин не можа да стигне далеч. Блъсна се в грамадния бюст на Марсали и политна назад. Като видя усмивката на Марсали, тя разбра, че трябва да се страхува не от мъжете на селото, а от жените.
2
Жените отведоха Гуендолин в къщата на Марсали и се заеха да я приготвят за дракона. Шумният плач на сестрите й почти заглушаваше воя на бурята, която свиреше в прозорците. Кити плачеше най-силно, Глинис хълцаше изискано в носната си кърпичка, а Неса бързо изтриваше с края на полата си всяка сълзичка, която капнеше на бузите й. Лаклан в никакъв случай не биваше да я вижда със зачервени очи и подут нос. В началото трите се опитаха да се противопоставят на жените от селото, но бързо се примириха, след като стана ясно, че Марсали и приятелките й ги превъзхождат не само по тегло, но и по брой.
Гуендолин слушаше нарежданията на Кити и стискаше здраво зъби.
— О, Гуени, ти си смела и благородна! Да се пожертваш за нас!
— Може би Лаклан ще съчини песен в твоя чест — предположи Неса. — Пръстите му се движат толкова сръчно по струните на лютнята… — По замечтания й поглед можеше да се заключи, че пръстите на Лаклан бяха много сръчни и другаде.
— Във всеки случай ние никога няма да те забравим — обеща тържествено Глинис.
— Няма да ви дам тази възможност — отговори с твърд глас Гуендолин. — Защото съм решена да се върна в леглото си още преди разсъмване.
Ала Марсали и жените бяха намислили друго. Щом се опиташе да стане, те я натискаха отново върху ниското столче пред камината. Вече бяха свалили вълнената й рокля и я премениха в бяла ленена риза, която според тях подхождаше на девица, принесена в жертва.
Когато младите жени свалиха от главата й кафявата кърпа и разпуснаха плитките й, баба Хай огледа изпитателно лицето й.
— Майка й беше толкова красива! Колко жалко, че малката не се е метнала на нея.
Думите на старицата почти не причиниха болка на Гуендолин, която отдавна беше свикнала, че не е нищо повече от умното момиче в семейство на легендарни красавици.
Бабата отвори устата й и огледа зъбите.
— Вижте какви бели и здрави зъби! — зарадва се тя. — А и трапчинките й не са за пренебрегване. — Баба Хай умееше да говори почти със затворена уста, за да скрива беззъбите си челюсти.
— А косата и е направо златна — добави Марсали и зарови пръсти в гъстите къдрици. Собствените й мишосиви коси висяха на мазни кичури покрай лицето.
— Само да не беше толкова дебела — изграчи жената на Албърт, която нямаше да забрави опита на Гуендолин да се представи за любовница на мъжа й. Самата тя беше повече от приятно закръглена и със сигурност тежеше два пъти повече от Гуендолин, но младата жена потисна хапливата си забележка.
— Всъщност е добре, че изборът падна върху теб, момиче — отбеляза Марсали и хвърли нежен поглед към люлката, където спеше момиченцето й, без да се бои от лапите на дракона. — Вече си почти на двайсет и пет и отдавна си загубила надежда да си намериш съпруг.
— Но аз съм по-малка от Глинис и Неса — извика възмутено Гуендолин.
— Да, ама Глинис вече погреба двама съпрузи, а Неса може да има всеки, когото си поиска.
— Може би старият Тавис ще се ожени за Гуени — предложи оптимистично Кити. Сестра й потрепери от отвращение.
— Не, благодаря. По-добре да ме разкъса драконът, отколкото да вляза в леглото на онзи гаден старик.
Марсали разреса косата на Гуендолин и я разпусна по гърба като блестящо наметало. Когато къщата се разтърси от силна гръмотевица, жените изпискаха задавено, а Гуендолин мушна ръце под ризата, за да скрие треперенето им.
— Няма защо да се тревожиш за татко — увери я Неса. — Ние ще се грижим за него.
— Последния път, когато трябваше да го гледате, нощницата му се подпали, защото го беше сложила твърде близо до огнището, а после се беше запиляла кой знае къде с племенника на ковача.