Наоколо сновяха полуоблечени актьори. Мъже изнасяха камъни от папиемаше на сцената. Шивачка шиеше костюм направо върху актьор, а той правеше вокални упражнения.
— Какво търсите тук? — попита глас с руски акцент.
Сюард се обърна бързо и за миг му причерня. Нима го бяха спипали?
Насълзените му кървясали очи с мъка се фокусираха върху руснака, който пък се взираше в ниския мъж с ключовете — очевидно главния разпоредител. Сюард беше в безопасност… засега. Не искаше да насилва късмета си, затова клекна в сянката зад бутафорния трон с висока облегалка.
Главният разпоредител вдигна очи към огромния руснак и каза:
— Трябва да предам нещо на мосю Бесараб. Той очаква пратката, доколкото знам.
— Аз ще му я занеса. — Руснакът сграбчи декорирания плик. Тръгна към врата, на която имаше нарисувана звезда и бе изписано името на Бесараб. Главният разпоредител се върна по пътя, по който беше дошъл. Руснакът почука и мушна плика в процепа под вратата. Сюард, който всеки миг щеше да припадне от абстиненцията, остана скрит зад трона. Силите му бързо се изчерпваха. Вдигна поглед към гредите на тавана, от които висяха всякакви въжета, скрипци и тежести. Щеше да изчака удара на Съдбата горе, но преди да се качи, имаше нужда от доза.
Докато изваждаше медицинската чанта изпод връхната си дреха, си спомни много подходящия за случая цитат от пиесата, която всеки миг щеше да започне. „Съвестта е само дума от езика на страхливците, измислена е, за да всява страх сред смелите.“15 Скрит на сигурно място в сянката на трона, той извади кожения колан и го уви здраво около увисналия си бицепс. Напълни спринцовката с морфин. „Този път само половин доза. Колкото да спре да ми се гади и да ми се вие свят“. Знаеше, че се излага на риск, но не издържаше вече без морфин. Усети как наркотикът се разля по вените му. Само след няколко минути вече отново контролираше тялото си и започна да се катери към тавана.
Докато на сцената под него се разиграваше Войната на розите16, удряха се дървени мечове и се лееше фалшива кръв, Сюард се подготвяше за истинско кръвопролитие. Извади оръжията си, скрити в специален джоб на палтото му. Всичко необходимо беше налице, играта можеше да започва.
6.
Беше вече девет без двайсет. Сюард бе погледнал за последно часовника си преди две минути. Завесата трябваше да се вдигне точно в осем часа и публиката ставаше неспокойна. Куинси бе работил в театър и знаеше какви неочаквани обстоятелства биха могли да забавят началото на представлението. В ума му се появиха ужасяващи мисли. Ами ако Бесараб не е в състояние да играе? Може би сега преправят костюма му, за да го дадат на някой нещастен дубльор. Обикновено в такава ситуация се смяташе, че дубльорът е извадил голям късмет, но тази вечер зрителите бяха платили, за да гледат Бесараб. Куинси също се бръкна дълбоко точно заради него. Никой нямаше да посрещне добре дубльора. Всичко щеше да е напразно, ако актьорът не беше в състояние да играе.
Един господин се оплака на съпругата си на френски, език, който Куинси знаеше добре.
— Този Бесараб е същата стока като онази англичанка Сара Бернар. Веднъж гледах нейно представление, което започна дял час по-късно. Французин никога не би постъпил така…
Куинси тъкмо се канеше да защити британските актьори, когато лампите в залата започнаха да изгаснат една по една и театърът потъна в пълен мрак. Младежът очакваше насочен прожектор, но такъв не се появи. Зрителите започнаха да се въртят на местата си. Куинси напрегна очи с надеждата да види нещо в мрака.
Без никакво предупреждение из амфитеатралното пространство се разля тих баритон:
В основата на сцената грейна един-единствен прожектор и хвърли зловещи отблясъци върху бледото лице на Бесараб. Пронизителните му черни очи гледаха вторачено залата изпод тъмните вежди. Куинси бе възхитен от превъплъщението на красивия актьор в ужасния Ричард III. Беше облечен, разбира се, в черно, лявата му ръка висеше безжизнено, за да подчертае гърбицата. Въпреки тежкия грим и костюма маниерите и тонът му не оставяха никакво съмнение, че човекът на сцената е аристократ.
16
Войната на розите — Гражданска война в Англия, водена от 1455 до 1487 между родовете Йорк и Ланкастър. — Б.пр.