Сценичното осветление бавно се засилваше. Куинси забеляза болката в очите на Бесараб. Той не просто произнасяше думите на Шекспир, а извличаше смисъла и значението им.
Бесараб млъкна и насочи вниманието си към една от ложите. Куинси проследи погледа му и веднага позна жената със смокинга от фоайето.
Батори се изненада, че Бесараб гледа така упорито към нея. Силното сценично осветление го заслепяваше, дали наистина я виждаше, или беше чиста случайност? Тя също се взираше безстрастно в актьора. Тъмнокосата жена в бяло прошепна:
— Той ли е, господарке?
— Той е — отвърна Батори, без да мигне. Прокара ноктите си по облегалката за ръце и по пода се посипаха фини дървени стърготини. Осъзна, че наглото копеле рецитира неадаптираната версия на тази ужасна пиеса. Четири часа с този литературен боклук бяха по-голямо изпитание и от испанската инквизиция. Играта на актьорите на сцената й навяваше прекалено много спомени.
Ференц Надазди не беше интелигентен мъж. Елизабет скоро разбра, че всичките му мисли се зараждат под кръста. Точно тази негова слабост й даде възможност да го надхитри. Създаде му фалшиво усещане за сигурност, като се престори, че харесва сексуалния му садизъм и развратния му живот. Три години след сватбата, с надеждата да се отърве от него, тя използва суетата му в негов ущърб и го убеди да оглави лично унгарската армия във войната срещу Османската империя. Каза му, че една победа в тази война ще увеличи значението на рода Надазди, и го увери, че на триумфалния парад ще приеме фамилията му пред очите на цялото си семейство.
След като той замина, стражите на графа я следяха изкъсо, но тя измами и тях, като ги накара да повярват, че вече не иска да бяга, а се интересува живо от делата в имението. На няколко пъти се застъпи за онеправдани жени, сред които една, чийто съпруг беше убит от османците, и друга, чиято дъщеря беше забременяла след изнасилване. Всяка нощ, когато останеше сама в покоите си, тайно се молеше съпругът й да загине на бойното поле.
Батори беше учила естествени науки и астрономия и чакаше подходящия момент. Една нощ, когато имаше лунно затъмнение и мракът беше на нейна страна, надяна черно наметало с качулка и изчезна от двореца. С помощта на селяните, чиято лоялност купи с богатството на съпруга си и собствената си пресметната щедрост, Батори успя да избяга и да намери убежище при леля си Карла.
За Карла говореха, че е набожна жена. Елизабет се надяваше в сигурността на нейния дом най-накрая да намери утеха, любов и закрила в Божиите прегръдки.
Леля Карла носеше с достойнство строгата маска на матрона. Дрехите й бяха безупречно чисти и винаги черни. Изключение правеше само големият златен кръст на шията й. Младата Батори реши, че е още в траур за единия от съпрузите си. Леля Карла се беше омъжвала четири пъти и всичките й съпрузи бяха постигнати от ужасна и необяснима смърт. Когато Батори пристигна при нея, облечена в алена кадифена рокля, вместо да я посрещне топло, леля й Карла каза подигравателно:
— Само суетните носят червено. Суетата е един от седемте смъртни гряха. Бог не би одобрил това.
Пред хората леля Карла изглеждаше студена и строга, но с най-близките си беше по-сърдечна и мила. Изслуша внимателно разказа на племенницата си и се опита да я утеши. Двете се сближиха до такава степен, че една вечер, след като изпи литри вино, леля й призна, че е убила съпрузите си, защото разбрали каква е истинската причина да не ги допусне в леглото си. Не била толкова влюбена в Бога, та да приема Библията буквално и да вярва, че единствената цел на правенето на любов е зачеването на деца. Истината беше, че тя не се възбуждаше от мъже. Леля Карла се задоволяваше само от сексуалното общуване с други жени.
Батори се взираше в кръста на шията й, шокирана от това убийствено лицемерие. След признанието на Карла тя осъзна и някои истини за себе си. Като по-млада си беше „играла“ с няколко прислужници, но майка й я хвана и жестоко й се скара. Родителите й повикаха свещеник, който да се помоли за грешната им дъщеря. Скоро след това я омъжиха за Надазди.