Като видя объркването, изписано на красивото лице на Батори, леля Карла я погали по косата, за да я успокои, и се взря с копнеж в сините й очи. Преди Елизабет да се усети какво става, Карла залепи устни върху нейните. Племенницата я отблъсна. Мисълта да докосва възрастната си леля по този начин я отвращаваше.
— В Библията не пише ли, че убийството и тези страсти са грях? Не си ли съгрешила пред Бог?
Карла се изправи, изпълнена с лицемерен гняв.
— О, глупаво наивно дете! Не биваше да рискувам някои от съпрузите ми да ме разобличи! В най-добрия случай щях да загубя богатството си, да бъда изгонена без пукната пара и дамгосана като еретичка. А в най-лошия щяха да ме изгорят жива на клада. Това не бяха убийства, а самосъхранение. Не ме съди толкова строго. Имаш избор. Да останеш при мен и да ме обичаш, а аз да те защитавам от съпруга ти. Да отидеш в манастир и да похабиш невероятната си хубост, да станеш стара, дебела и сбръчкана като мен в самота. Или да се върнеш при садиста Надазди. Ти избираш.
Батори имаше нужда от време, за да подреди мислите си, но Карла не беше от търпеливите. Не й оставаше нищо друго, освен да се предаде пред похотта на леля си.
Никога не бе познала такова удоволствие. Защо съпругът й не можеше да се научи да й докосва по този начин? Когато за първи път в живота си получи оргазъм, спря да се замисля какво прави и с кого го прави. Най-накрая бе открила истинската си същност. Как може нещо толкова приятно да се обявява за грях пред Бога? Нима любовта не е негово творение? Така започна бунтът на Батори срещу Бога.
Батори подскочи в седалката, когато един актьор изпищя на сцената. Не можеше да понесе и миг повече от това представление. Стана.
— Господарке, какво има? — попита русата жена в бяло.
Очите на Батори бяха впити в Кристофър Ърсуик, който играеше свещеника.
— Трябва да се махна оттук.
— Ами Бесараб?
— Знаете какво да направите. Не ме разочаровайте.
Куинси още нямаше представа какви непредвидени събития ще се случат тази вечер. Никога не бе гледал пълната сценична версия на „Трагедията на Ричард III“, нито си бе представял, че спектакълът може да бъде толкова впечатляващ. Костюмите изглеждаха автентични, декорът беше изпипан и величествен. Актьорите бяха великолепни. Най-добър от всички беше Бесараб, който играеше ролята на злия крал толкова убедително, че за миг Куинси забрави, че е на театър. Бесараб изговаряше репликите така, сякаш току-що му бяха хрумнали. Куинси беше научил наизуст цялата роля още преди години, но до този момент тя бе за него само низ от думи върху хартия. Сега тези думи оживяваха.
Пиесата тръгна към кулминацията си. Бесараб изглеждаше така изпълнен с угризения, че Куинси наистина му вярваше, че се разкайва за злините си. Когато крал Ричард извика от сцената: „Кон! Кон ми дайте! Кралство срещу кон!“, сърцето на Куинси биеше като боен барабан. Без да се усети, той сграбчи облегалката на седалката пред него толкова силно, че за малко да я обърне и да събори нещастния човечец на нея. Чу се боен вик. Няколко актьори в ролите на воини изскочиха на сцената и се нахвърлиха върху Бесараб, който размаха огромния си меч със сръчността на истински рицар. Куинси потъна в атмосферата и точно когато се канеше да се изправи и да извика, на сцената се появиха още воини. Младежът наблюдаваше с възхищение най-умелата бойна сценична хореография, която някога беше виждал. Думите бяха слаби да опишат представянето на кървавата битка, която слага край на династията на Плантагенетите.17
Затаи дъх, когато Ричмънд заби меча си в гърдите на краля. Всички актьори на сцената замръзнаха, а прожекторите угаснаха, с изключение на един-единствен на авансцената. Куинси знаеше, че пиесата завършва със смъртта на крал Ричард, но замръзна заедно с всички останали зрители. Никой не смееше дори да диша. Бесараб се олюля и умря по великолепен начин.
Публиката аплодираше в несвяст, толкова силно, че заглуши финалния монолог на Ричмънд. Но никой не ръкопляскаше по-силно от Куинси.
Бесараб се върна на сцената, поклони се за последен път и погледна аплодиращия Куинси. Сърцето на младежа заби силно. Бесараб премести поглед към ложата на жената в смокинга, но тя беше празна. Кои бяха онези жени? Дали Бесараб ги познаваше? Когато Куинси отново погледна към сцената, завесата вече падаше и отделяше Бесараб от обожаващите го зрители. Куинси нямаше търпение да се срещне очи в очи с този великолепен мъж.
17
Ричард III (1452–1485) е от рода Йорк, последният потомък на династията на Плантагенетите (1154–1485) На английския престол. Загива в битката при Бозуъртското поле, когато се сражава срещу войските на Хенри Тюдор. След смъртта му е заменен на английския престол от Хенри Тюдор, или Хенри VII — първият от династията на Тюдорите. — Б.пр.