Огледа коридора, след това тръгна предпазливо, сякаш очакваше ново нападение. Дали писъците и почукването по вратата не бяха тактика за отвличане на вниманието?
Куинси се зачуди какви ли тайни крие Бесараб.
Сюард подгони жените в бяло по коридора зад сцената и ги настигна зад падналата завеса. Видя нарастваща сянка по пода и се снижи точно когато мечът на дяволското изчадие профуча край главата му. Светлокосият демон се втурна към него от другата посока.
Сюард извади ножа с костената дръжка от ножницата и го запрати към сърцето й. Рефлексите и бързината на жената в бяло многократно превъзхождаха способностите на човешките същества, затова тя успя да се отмести и острието се заби дълбоко в рамото й. Тъмнокосият вампир сграбчи Сюард за гърлото, но, без да иска, докосна сребърната верижка на шията му, от която висяха различни религиозни изображения. От изгорената й ръка се вдигна дим, а Сюард тържествуваше. Носеше верижката точно срещу подобни посегателства. Двете наранени жени се промушиха през завесата и побягнаха, а в гърдите на Сюард се надигна гордост. Слабият старец бе удържал победа.
Жените в бяло се стрелнаха през червената плюшена завеса, скочиха от сцената в залата и започнаха да скачат на четири крака от седалка на седалка като диви котки. Той продължи да ги гони през пътеките.
Главният разпоредител се появи в дъното на залата и попита изумен:
— Qu’est-ce qui se passe?21
Русата го изхвърли от пътя си и той се удари в близката колона. Тя побягна със забития в рамото й нож. Сюард спря за миг до разпоредителя, увери се, че не е тежко ранен, и продължи гонитбата.
Сюард спря на най-горното стъпало пред входа на театър „Одеон“. Топлият му дъх излизаше на пара в студения въздух. През гъстата мъгла, спуснала се над парижката нощ, едва успя да различи призрачните силуети на жените в бяло от другата страна на улицата. Но по отблясъците на газените лампи в стоманените остриета разбра, че му правят засада зад паметника. Неговият час най-накрая беше ударил. Докосна любимия си часовник за кураж. Ще убие единия демон в памет на Луси, а другия — в името на бедното момиче, убито в Марсилия. Извади сабята си. Беше Божи воин. Нададе боен вик, вдигна оръжието над главата си и се втурна по каменните стълби с изненадваща енергия, пренебрегвайки болката в глезена. Двете вампирки наблюдаваха атаката му, без дори да помръднат. Усмихнаха се, когато той стигна най-долното стъпало, и се втурнаха по улица „Вожирар“.
Изцвили кон, Сюард се обърна ужасѐн и разбра каква стратегическа грешка е допуснал. Толкова се бе съсредоточил върху атаката срещу двете чудовища, че беше забравил, че господарката им може да го нападне от друга страна. От мъглата изскочи каляска без кочияш и бързо се спусна към него. Без да има време да реагира, той попадна под копитата и тежките колела.
Докато лежеше победен и ранен, разбра, че е подвел Благодетеля и е предал и Бог. Срамът го мъчеше повече от болката в потрошеното му тяло. През парещите сълзи видя как жените в бяло с лекота настигат препускащата каляска и се качват ловко в нея. Тъмнокосият демон се обърна и се изсмя, преди да се прибере вътре.
Часовникът на Сюард бе паднал на земята до него. Той се опита да го прибере, но силната болка го парализира. Изхрачи кръв, едва се сдържаше да не извика. Над него се надвеси мъж и Сюард се опита да му покаже, че иска да му подаде часовника. Мъжът проследи погледа му и вдигна безценната реликва. След това каза тихо на френски:
— Няма да ти трябва там, където отиваш.
Докато животът бавно се оттичаше от вените му, Сюард гледаше безпомощно как мъжът се отдалечава бързо с най-ценната му вещ.
8.
Антоан бързо изведе Куинси от театъра. Младежът с ужас видя мъж да лежи в локва кръв на паважа. Наоколо тичаха минувачи и търсеха полицаи и лекар.
— Боже мой! — възкликна Куинси. — Какво се е случило?
Чуха се свирки и от всички посоки дотичаха полицаи. Антоан поведе Куинси по стълбите, опитваше се да го накара да се отдалечи възможно най-бързо.