Мина се усмихна.
— Юридическите ви познания ме карат да предположа, че сте или начинаещ политик, или адвокат.
— Всъщност съм най-обикновен чиновник в кантората на господин Питър Хокинс. Опитвам се да впечатля един от съдружниците, господин Ренфийлд, и поех делото на две тринайсетгодишни момичета, арестувани за проституция. Безплатно, разбира се. Ще постигна успех само ако успея да го направя медийна сензация, която да привлече повече внимание и доведе до промяна в законодателството. Ако се проваля, още две млади души ще бъдат погубени.
Мина беше впечатлена от пламенността на младия мъж. Спомни си една стара еврейска поговорка, която винаги беше обичала, а дори не си спомняше откъде я знае: „Който спаси една изгубена душа, спасява целия свят.“ А този човек тук искаше да спаси две.
— Четохте ли статията на Уилям Мърей в „Дейли Телеграф“? Той май е на вашето мнение. Може да бъде добър съюзник на вашата кауза.
— Госпожица Мърей! Възможно ли е да сте роднина на Уилям Мърей? От няколко седмици се опитвам да се свържа с него, но изглежда никой не го познава. Всеки път, когато отида до редакцията, него го няма на бюрото му. Пълна загадка. Ако мога да се срещна с него, с удоволствие ще му стисна ръката, за да му благодаря, че повдига тези социални проблеми в пресата.
Мина протегна ръка. Учуденото изражение на Харкър бързо се превърна в изненадана усмивка.
— Вие сте Уилям Мърей?
— Вилхелмина Мърей. Но приятелите ме наричат Мина.
— Джонатан Харкър. — Стисна облечената в ръкавица длан на Мина и я раздруса, все едно се здрависваше с мъж, от вълнение забрави доброто си възпитание. — Удоволствие е да се запозная с вас, госпожице Мърей.
— Моля ви, наричайте ме Мина.
Тя го погледна в очите и уважението, което прочете в тях, я накара да повярва, че лесно би могла да обикне този мъж. Години по-късно Джонатан каза на Мина, че точно в този миг се е влюбил в нея.
— Танцувате ли, господин Харкър?
— Не — бързо отвърна Джонатан. — Боя се, че не съм никак добър танцьор.
Срамежлив е, помисли си Мина.
— Добре. Предпочитам да си поговорим как да спасим двете момичета от ужасите на улицата. Бихте ли ми направили компания на чаша чай?
— С удоволствие.
Много мъже биха отказали на дръзкото предложение на Мина. Но нетърпението, с което Джонатан я последва, я накара да го обикне дори повече.
Мина не можеше да заспи след мрачното видение с Джак Сюард. Облече достолепна дълга до земята вълнена рокля и отиде във всекидневната за ранна закуска.
Прислугата се появи на разсъмване и й донесе кана чай. Мина се взираше в отражението си в сребърния поднос. Под неспокойните й очи не бяха се образували дори торбички от недоспиването. Спомни си мисълта на един философ, чието име й убягваше: „Сенките, които хората хвърлят сутрин, се връщат да ги преследват през нощта.“ Миналото сякаш обвиваше целия й живот с пелена от мрак. На вечеринки през последните години Мина често чуваше по свой адрес, че сигурно притежава портрет, който старее вместо нея на тавана, също като Дориан Грей в дръзката история на господин Уайлд, публикувана в списание „Липинкот“. За бедния Джонатан това никак не беше смешно, а постоянно му напомняше за нейната измяна. Тя виждаше с каква омраза я гледа, макар че се стараеше да му се хареса, като нарочно се състаряваше с по-строго облекло. Но младоликият й външен вид правеше впечатление въпреки безличните дрехи. Джонатан беше на петдесет, но изглеждаше с десет години по-стар. Тя разбираше как той страда и защо пие. Никога не би могла да проумее докрай ужаса, който е изпитал като затворник в замъка през онези години. Понякога го чуваше да крещи насън, но той не споделяше кошмарите си с нея. Дали все още й нямаше доверие?
Винаги когато беше възможно, Джонатан избягваше да остава вкъщи с нея, но този път отсъствието му беше по-дълго от обичайното. Никога не беше изчезвал за толкова много дни, без да й остави вест къде е.
Манинг сложи пред нея сутрешните издания на „Дейли Телеграф“ и „Таймс“ и тя се приготви да ги прочете. Беше благодарна, че ще я отвлекат от премислянето на ужасната нощ. Вниманието й бе привлечено от заглавие, в което се съобщаваше, че някакъв френски авиатор поставил рекорд, като прелетял без прекъсване разстоянието от Лондон до Париж за по-малко от три часа. Мина се удиви на безграничната човешка изобретателност и се зачуди кога постиженията и на жените ще започнат да се появяват на първите страници на вестниците.