— Ами когато се преместихме от „Скотланд Ярд“ в тази сграда, папките… не всички от тях бяха донесени. Някои останах без надзор.
— Този случай лепна петно на институцията ни — изръмжа Котфорд. — И ме мъчи непрекъснато. Ако се разчуе, че сме изгубили и папките, спукана ни е работата.
— Ето нещо, сър. — Лий извади голяма черна картонена кутия. Ръбовете й бяха разръфани, цялата беше овързана с червена лента, за да не се разпадне. Котфорд веднага я позна. Взе я от Лий внимателно, все едно беше безценна реликва. Етикетът бе пожълтял от времето, но все още беше здраво залепен. На него с печатни букви пишеше: „Убийства в Уайтчапъл, 1888“. Отдолу Котфорд беше добавил на ръка номера на делото: 57825.
А под него: „Джак Изкормвача“.
От 31 август 1888-а до 9 ноември 1888-а Лондон беше обзет от ужас, след като пет жени бяха брутално убити от неизвестен извършител в квартал Уайтчапъл. Убиецът така и не бе заловен. Убиваше през нощта и изчезваше без следа. Това беше прословутият случай, заради който главният разследващ Абърлайн повиши младия обещаващ полицай Котфорд и го привлече към екипа си. Котфорд патрулираше в тази част на града, имаше много добри постижения и беше очевиден кандидат за включване в разследването. Най-много съжаляваше, че една съдбовна нощ изпусна убиеца на косъм. На 30 септември Котфорд се озова на местопрестъплението в Дътфийлдс Ярд, където бе убита третата жертва — Елизабет Страйд. Видя от мястото да се измъква тъмен силует и да оставя след себе си кървава следа. Наду свирката, за да събере останалите полицаи и да го подгонят. Но когато приближи бягащия заподозрян, се препъна в един бордюр — не го бе видял заради мъглата, която всяка вечер се вдигаше от реката. Когато се изправи, вече не виждаше никъде бягащия човек. Всъщност не можеше да види нищо по-далече от носа си. Дори се изгуби и не можа да се върне на местопрестъплението.
Същата нощ се случи още едно убийство. Следващата жертва беше намерена на площад „Майтър“, на хвърлей от мястото, на което Котфорд се спъна. Това падане му струва кариерата. Ако беше малко по-внимателен, щеше да се прочуе като човека, заловил Джак Изкормвача. Колко по-различен щеше да е животът му! Така и не призна пред Абърлайн, че се е спънал. Великият детектив бе негов идол и Котфорд не искаше да загуби уважението му. Но чувстваше, че Абърлайн знае, или поне подозира, че той крие нещо. Въпреки това застана зад него и останалите разследващи, когато обществеността поиска да ги линчува заради некомпетентност. Този доблестен акт на Абърлайн не бе оценен от лондончани и вероятно ускори падението на великия инспектор в йерархията на Скотланд Ярд, но означаваше много за неговите хора.
Котфорд извади папките с разпитите на заподозрените и се върна назад във времето. Доктор Александър Педаченко, руски лекар, който използваше и друго име — граф Луисково. По време на убийството на петата жертва, Мери Джейн Кели, доктор Педаченко е бил пациент на приюта за душевноболни в Уитби, което накара Абърлайн да го изключи от кръга на заподозрените.
Котфорд отвори и друга папка с гриф „Поверително“. Спомни си защо носеше този надпис. Заподозреният беше доктор Уилям Гъл.
— Доктор Гъл? Личният лекар на кралицата? — попита Лий, като прочете етикета над рамото му.
— Същият — отвърна Котфорд. — Проследихме една улика, която не ни доведе до никъде. През 1888-а доктор Гъл беше на седемдесет години и беше получил удар. Лявата му половина бе почти изцяло парализирана. Определено не беше човекът, когото подгоних онази нощ.
— Коя нощ?
Котфорд се направи, че не е чул въпроса. Извади още една папка. Това е! Неговият шанс за изкупление. Съдбата му раздаваше картите още веднъж. Беше толкова развълнуван, че се засмя.
Лий се зачуди на неестествено нервното поведение на Котфорд.
— Не разбирам, сър.
Котфорд нямаше нужда от разбирането на Лий. Мечтата му да разкрие истинската самоличност на Джак Изкормвача и да го предаде на правосъдието отново ставаше реална. Сюард беше описал в дневника си същия човек, който бе и един от главните заподозрени на Абърлайн. Въпреки че не откри и една улика, която да го свързва с местопрестъпленията, мрачната му биография го поставяше под съмнение. Въпросният човек беше опозорен преподавател и лекар. Имаше невероятни хирургически умения и беше загубил разрешителното си да практикува медицина и професурата си в университета заради експериментални процедури върху пациентите си. Освен това бе крал от учебното заведение трупове, които ритуално обезобразяваше по ужасяващи начини.